— Не си ли взе най-сетне поука? — възмути се той.
Аз вдигнах очи към него.
— Нали си в Ню Йорк и си вършиш работата? Остави ни да свършим своята — ние ще отидем там и ще направим каквото трябва, със или без помощта ти. Тук си в безопасност. Остани и завърши работата по малкото си електронно божество. Освен това, по всичко изглежда, че Ню Йорк се отразява добре на всички освен мен.
Не сметнах за нужно да казвам, че при всички случаи беше по-добре, че не отидохме в Русия, но ми се стори, че Езичника много добре ме разбра.
— Ще отидеш в пустошта, за да преследваш следа отпреди няколко месеца, която ще те отведе при някого, който по всяка вероятност е заразен с някаква силна и много опасна гадост. Ти чуваш ли се какво говориш? — попита той.
— Точно така, според теб е по-добре да останем тук, докато направиш твоя „Бог“, защото това е далече по-разумно — каза Мадж.
Стори ми се разсеян. Май се оглеждаше за друга бутилка. Езичника го изгледа злобно. Работата беше там, че имаше право. Шансовете ни бяха нищожни. Дори и да откриехме Грегър, вероятно щяхме да го заварим в такова състояние, че да се наложи да го гръмнем в главата.
— Джейкъб, имаме нужда от помощта ти. Нуждаем се от твоята закрила и от намесата ти. Ако Сивата дама се появи, двамата с Рану сте единствената надежда за мен и Мораг.
Не ми прозвуча много убедително, но ми хареса как наблегна на това, че Мораг има нужда от мен. Мамка му и манипулатор. Погледнах Мадж. Беше извадил друга бутилка изпод леглото ми. Той също ме гледаше и чакаше да отговоря, а лещите му се въртяха в очните кухини. Пресегнах се и издърпах бутилката от ръцете му.
— Да не би да снимаш в момента? — попитах и отпих голяма глътка водка, наслаждавайки се на начина, по който изгаряше хранопровода ми.
— Че как иначе — ухили се Мадж.
— И таз добра — промърмори Езичника.
— Знаеш ли, той е прав? — казах на Мадж.
Мадж кимна.
— Да.
— Може пък да измислим нещичко, ако нещо излезе от тая работа? — продължих, но думите ми прозвучаха жалко дори на мен самия.
Опитах се да го прикрия, като отпих още една голяма глътка водка.
— Няма ли да ми върнеш бутилката? — попита Мадж.
Посегнах да му върна шишето, но Мораг го издърпа от ръката ми. Изведнъж забелязах колко зачервени бяха бузите й и колко нервна беше. Тя отпи голяма глътка.
— Добре ли си? — попитах я.
Тя кимна.
— Аз мисля, че трябва да отидем в Подвижния град — рече. — И освен това не смятам, че приятелят ти е заразен.
— По дяволите — измрънка Езичника.
— Защо смяташ така? — поинтересува се Мадж.
Мораг не отговори.
— Това са глупости — каза Езичника.
— Да не изгуби вярата си? — попита го Мадж.
Езичника го погледна разярено.
— Мораг — започна старият хакер, — знам, че напоследък ти се струпаха доста неща и че си мислиш, че разбираш…
— По дяволите, не се дръж с мен като с дете — извика Мораг.
Беше възвърнала предишната си решителност. Но точно сега ми се прииска да не беше се случвало. Не исках да ходя в Подвижния град.
— Той не е заразен. Те се опитваха да се свържат с нас.
— Как разбра? — попита Езичника, но ми се стори, че и двамата знаехме отговора.
— Защо просто не й повярвате — обади се Рану. — И аз ще дойда с вас в Подвижния град — добави той със съвсем официален тон.
Погледнах го смаян.
— Какво общо има това с теб? — сопнах се аз.
— Колкото повече сме, толкова по-весело — рече Мадж.
Беше издърпал бутилката с водка от Мораг и я подаде на Рану, който кимна.
— А ти защо не останеш тук да поработиш над твоя „Бог“? — обърнах се аз към Езичника. — Ние ще отидем. Балор ще те закриля.
Предложението ми никак не му хареса.
— И аз ще дойда — каза накрая.
В същия миг си дадох сметка за две неща. Езичника беше щастлив, когато угаждахме на неговите безумия, но не и когато отстоявахме своите. В крайна сметка отиването до Подвижния град не беше по-налудничаво от неговите опити да направи бог, всъщност далече по-малко налудничаво, затова ако имаше начин да помогнем на Грегър, бях длъжен да го сторя. Другото, което разбрах, бе, че Езичника се нуждаеше от помощта на Мораг. Тази мисъл ме притесни.
— Това е лудост — измърмори отново Езичника.