Пол Финч беше началник на криминалната лаборатория. Той не бе полицейски служител, тъй като управлението вече от години използваше цивилни учени.
— Получихте ли голям брой дрехи, взети от жилището на обвиняемите?
— Да.
— И всички дрехи, носени от жертвата по време на нападението?
— Да.
— Анализирахте ли всичко с възможно най-модерната техника, за да установите дали по едните има влакна от другите?
— Да.
— Имаше ли?
— Не.
— Получихте ли също тениска, покрита със засъхнала кръв?
— Да.
— И кръвна проба от моя клиент господин Прайс?
— Да.
— Съвпадаха ли?
— Да.
— По тениската имаше ли кръв от друг човек?
— Не.
— Получавали ли сте кръвни проби от тротоара в района на Парадайз Уей или улиците в Медоудийн Гроув?
— Не.
— Получавали ли сте кръвни проби, взети под и около един камион на Фароу Стрийт?
Финч окончателно се обърка. Погледна към магистрата, ала не получи помощ. Детектив инспектор Бърнс беше скрил лицето си в шепи.
— От Фароу Стрийт ли? Не.
— Нямам повече въпроси.
Доктор Хамилтън представи доклада си за аутопсията с бодра самоувереност. Причина за смъртта, заяви той, била тежка аксонна травма на мозъчния ствол, предизвикана от многократни силни удари по черепа, най-вероятно ритници.
— По време на аутопсията проучихте ли всеки сантиметър от трупа? — попита Джеймс Ванситарт.
— Разбира се.
— Включително дясната ръка?
Доктор Хамилтън се консултира с бележките си.
— Нямам данни за дясната ръка.
— Защото по нея не е имало никакви наранявания ли?
— Това е единственото обяснение.
— Благодаря ви, доктор Хамилтън.
За разлика от специалистите, господин Уитъкър, възрастният собственик на кучето, беше малко нервен и се бе постарал да се облече официално. Носеше сако с емблемата на кралската артилерия.
Когато се беше разбрало, че ще свидетелства в процес за убийство, в пенсионерския клуб бе настъпила радостна суетня и признателният, но смутен Мич беше станал център на вниманието.
С помощта на госпожица Сундаран господин Уитъкър разказа как малко след изгрев слънце водел Мич на обичайната му разходка, ала тъй като се опасявал да не завали, влязъл в заградения запустял участък през липсваща част от оградата и прекосил напряко за дома си. Мич дотичал при него с нещо в устата. Оказало се портфейл и когато си спомнил съобщението в петъчния вестник, господин Уитъкър го занесъл в полицейския участък на Доувър Стрийт.
Когато свърши, се изправи друг. Господин Уитъкър знаеше, че той представлява копелетата на подсъдимата скамейка. В младостта му такива ги бяха бесили. Значи този човек беше врагът. Но се усмихваше най-приятелски.
— Най-приятният час в лятна утрин, а? Прохлада, тишина, наоколо няма никой, нали?
— Да. Точно затова ми харесва.
— И на мен. По това време често водя на разходка моя английски териер.
Той отново се усмихна, искрено и дружелюбно. В края на краищата не беше чак толкова кофти тип. Въпреки че Мич бе помияр, когато работеше на автобусите, господин Уитъкър беше имал английски териер. Русокосият не можеше да е лош човек.
— Та значи си вървите през запустелия участък и Мич тича на воля?
— Да.
— И изведнъж се връща при вас с нещо в устата?
— Да.
— Видяхте ли точно къде го е намерил?
— Не точно, не.
— Възможно ли е да е бил на… да речем, на десетина метра от оградата?
— Ами, аз бях на двайсетина метра навътре. Мич дойде иззад мен.
— Значи може да е открил портфейла на десетина метра от стоманената ограда?
— Да.
— Благодаря ви, господин Уитъкър.
Възрастният мъж се озадачи. Един пристав му даде знак да напусне свидетелското място. Това ли беше всичко? Той отиде в дъното на залата и седна.
Полицията използва цивилни експерти и в областта на отпечатъците от пръсти — господин Клайв Адамс беше точно такъв.
Той описа портфейла, който му бяха пратили, и трите групи отпечатъци, които бе открил, и обясни как е елиминирал тези на откривателя, господин Уитъкър, и на вече покойния собственик. И как е установил, че третите принадлежат на Хари Корниш. Ванситарт пак се изправи.
— Имаше ли размазани отпечатъци?
— Да, няколко.
— Как се размазват отпечатъците, господин Адамс?
— Ами, когато един отпечатък от пръст попадне върху друг, и двата стават неизползваеми. Размазвания се получават и при триене в друга повърхност.
— Например в джоб ли?
— Да.
— Кои бяха най-ясните отпечатъци?
— Тези на господин Уитъкър и господин Корниш.
— Те по външната повърхност на портфейла ли бяха?