Стикс кимна.
Най-накрая единият от мъжете, брадат нубревненски звяр, изгуби търпение. Той го улови за яката и го удари с юмрук през носа.
Момчето се закашля, но кашлицата му бързо премина в безумен смях.
— Ще съжаляваш… за това — рече то между задавения си кикот.
— По-скоро ти ще съжаляваш — изръмжа звярът. — Да се върнеш тука беше най-глупавото нещо, което можеше да направиш, Кам. Той ще те накара да си платиш, да знаеш.
— Това ще си струва да се види — чу се втори глас. Женски и пресипнал. — Този път едва ли ще ти се размине.
— Ти за кого работиш? — попита момчето без помен от смях. — Кой те е наел да убиеш пр…
Фрас! Гласът на момчето секна. Чу се глухо тупване, сякаш коленете му се подкосиха.
— Бъди добро момиче, Кам — рече огромният мъж, — и си затваряй проклетата уста.
Отговор не последва и когато Вивия надникна втори път, едрият мъж тъкмо вдигаше на рамо безжизненото тяло.
Вивия почака тримата да се скрият от поглед, после се обърна към Стикс, която измърмори:
— Забелязахте ли нещо по ръцете им? — Вивия сбърчи вежди и другата жена завъртя лявата си ръка. — Нямаха кутрета.
Челото на Вивия се изглади.
— Точно като убитите от Ярост трупове. Деветките са се завърнали.
— Или — изрече натъртено Стикс — никога не са се разпадали. А през цялото време са се крили тук…
Тя замълча с ококорени очи. Още гласове наближаваха. Още светлина, оранжева, каквато излъчваха само фенерите.
Хора. Много хора. В града на Вивия и вероятно съратници на Ярост.
И тъй, тя взе решение. Приближи се до Стикс и зашепна така, че никой друг да не чуе:
— Върни се в Иглената кула. Имаме нужда от войници.
— Какво ще правите?
— Нищо неразумно.
Стикс погледна Вивия с изопнато лице.
— Не ви вярвам. Днес… виждате ми се по-различна.
Веждите на принцесата скочиха от удивление, а после разбра за какво говореше Стикс. Днес наистина беше по-различна. Беше толкова заета, така вглъбена, че не си бе дала труда да бъде Нихар.
По някаква неразумна причина това я накара да се усмихне. А в гърдите й се надигна странно ликуване.
— Върви, Стикс — подкани я тя. — Аз ще наблюдавам Деветките. Може да науча нещо.
— Добре — съгласи се Стикс, но не помръдна.
Бръчката й се вдълба още повече, сякаш се колебаеше…
Накрая се реши и се наведе, докато устните й докоснаха Вивия по бузата. Най-нежната целувка.
— Пази се.
После тръгна.
За няколко мига Вивия не можа да си поеме дъх от вълнение. Стикс бе видяла отвъд маската й, но не беше избягала. Не я бе осъдила. Не я бе намразила.
Водите на ада, какво ли можеше да бъде сега, ако още преди години бе показала истинската си същност? Може би със Стикс щяха…
Не. Вивия изтри очите си. Нямаше да съжалява. По-късно щеше да анализира и да си припомня случката. Сега трябваше да продължи напред.
След като пак дойде на себе си, тя тръгна на разузнаване. Сама. Шумът напред се усили, поне десет души, а с него и светлината стана ярка, като от твърде много фенери на едно място.
Стигна насъбралата се на широк площад тълпа. Шмугна се в една къща точно отсреща. Изкачи се по витите стълби до последния етаж. Тук откри отличен изглед. Тук можеше да се свие в сенките и да наблюдава Деветките долу.
Защото Стикс беше права. Това беше бандата на Деветките. Тя познаваше мъжа в средата, беше го наела. Гарън Лийри от площад „Присъда“. Той обаче беше толкова нехаен в работата си, че при първа възможност Вивия го продаде.
Видът му беше ужасен. Кожа и кости. Черни белези навсякъде.
— Отдръпнете се — изкряска мъжът. — Направете място за сестра ми!
Хората се отдръпнаха и Вивия успя да види как момичето се върна в съзнание.
— Гарън — измърмори то учудено.
И в следващия миг се превърна в циклон. Взе да се гърчи, да надава юмруци, да се върти. Опита се да се изправи, да се изскубне от въжетата. Докато Гарън не извади една секира от калъфа на кръста си.
Кам замря, но езикът й се развърза.
— Ти злоупотреби с мен — думите й отскочиха от варовика и всички на площада ги чуха. — Аз ти вярвах, а ти се възползва от мен.
— Аз само си прибрах това, което ми дължаха Кам, след като ти си тръгна, без да се изплатиш — той завъртя сатъра пред нея. — Да ти срежа ли въжетата? Ще кротуваш ли?
Тя изви устни настрани. Кимна. Гарън сряза въжетата учудващо внимателно. Щом и последното влакно се скъса, Кам издрапа по-далече от него.
— В какво си се превърнал?
— Аз мога да те питам същото — той се засмя и двама други мъже от Деветките се разсмяха с него. — Момче, момиче? Още ли не си решила, Кам?