Кам оголи зъби, изръмжа:
— Аз те видях как умираш, Гарън.
— Да. А също и твоя принц. Но смъртта вече не е пречка за мен. И за теб може да бъде така, Кам. А сега ми дай лявата си ръка. Трябва да довършим това, което започнахме, преди да избягаш.
— Не — тя опита да побегне. Брадатият я хвана и я хвърли обратно. — Не! — изпищя момичето. — НЕ!
Вивия стана. Хората на площада я превишаваха числено, а тя имаше само един нож за защита, тъй като наблизо нямаше вода. Но това нямаше значение. Момичето беше в опасност и Вивия щеше да се намеси.
Тя тъкмо се обърна, за да хукне надолу по стълбите, когато зърна една фигура. Загърнат в тъмнината, мъжът чакаше на върха на отсрещната сграда. Край него се вихреше вятър. Дрехите му заплющяха. Сенките се заизвиваха.
Той скочи на площада и светлината обля лицето му.
Беше Мерик.
Братът на Вивия.
Мерик беше открил враговете: петнайсет души, вперили погледи в Гарън и Кам в центъра на площада. Деветките, осъзна той. Да ги намери се бе оказало страшно лесно. Той беше рибата на въдицата, която сенките теглеха все напред.
През криволичещи галерии, покрай дълги отсечки с вода, надолу в неосветени дупки и по висящи стълби, докато накрая беше дошъл тук. При окървавената Кам, коленичила пред убиеца от „Жана“. Пред брат й — Гарън.
Сега всичко си дойде на мястото — защо Кам се бе скрила в онази уличка, кой я бе нападнал до Иглената кула и защо беше настоявала, че не Вивия стои зад покушението му.
По-късно щеше да я разпита, да научи всичко. Да реши дали ще може да прости.
Но сега Кам беше в опасност.
С един скок Мерик се приземи на площада. Ветровете му се прибраха до него за ръкопашен бой. Един мъж се обърна. Мерик го удари веднъж в гърдите и го повали.
Още двама го нападнаха с извадени саби.
Мерик им се изсмя — ще рече човек, че мечовете щяха да насекат ветровете му. Яростта му.
Той вдигна ръце и завъртя силата си на топка. С едно замахване на китката всички прашинки наблизо удариха мъжете в лицата. Влязоха в очите им.
Те запищяха.
Мерик се завъртя, а ветровете му се разпростряха като продължение на тялото му. Повечето мъже побягнаха, включително и онзи, който бе довлякъл Кам на площада. Но с три дълги крачки принцът застигна мъжа и го изрита в свивката на коляното. Онзи падна на земята, откъдето се надигна облак пепел, уловена бързо от ветровете.
Мерик го превъртя по гръб. От гърлото на мъжа се изля нечленоразделна реч. Той бе не по-възрастен от Мерик, само че беше брадясал. И гладен, ако се съдеше по хлътналите му бузи.
Мерик се изпъна и вдигна с две ръце сабята на мъжа. Готов, жаден за отплатата, която живееше в стоманата. Щеше да пререже врата, артериите, гръбнака…
— АДМИРАЛЕ, СПРЕТЕ!
Думите пронизаха черепа му. Той застина с вдигнат меч. Ветровете край него се заблъскаха. Брадясалият мъж трепереше, стиснал здраво очи.
Мерик се обърна. На двайсетина крачки Гарън стискаше Кам откъм гърба, опрял секирата в гърлото й.
Тозчас тялото му изстина. Тозчас ветровете му стихнаха.
— Пусни я — опита се да каже той, но гласът му бе дрезгав, безплътен.
Гневна светкавица, когато се искаше мощна буря.
Гарън разбра. Усмихна се и грозното му лице се разтегна в чудновата гримаса.
— Стой си на мястото или момичето умира.
Мерик пусна сабята и вдигна ръце помирително. Трябваше да се движи по течението, с бриза. Уплашеше ли се, Мерик не се съмняваше в това, Гарън щеше да убие собствената си сестра.
Почти беше успял с взрива на „Жана“.
— Пусни я — нареди той с по-силен глас. — Мен искаш мъртъв.
— Вярно — усмивката му се разшири. — Но ти се оказа костелив орех.
— Бих могъл да кажа същото за теб.
Мъжът се разсмя пронизително, Мерик го побиха тръпки.
— Знам кой си ти, принц Мерик Нихар. Но се чудя дали знаеш тя коя е?
Острието я удари леко. Кръвта разцъфна.
Сърцето на Мерик подскочи, но той остана на мястото си. Яростта му бързо отслабваше под кръвта, която потече по шията на Кам. Движи се по течението, с бриза.
— Ти трябваше да влезеш в Деветките, Кам — Гарън говореше с подкупващ глас, докато я оглеждаше. — Да поемеш водачеството след мен и да изградиш наново този град с единствения визер, който милее за нас. А ти избяга като страхливка. А после като страхливка ме качи на кораба на принца…
— Не беше така! — изрече Кам.
— Точно така беше.
И с тези финални думи Гарън сграбчи лявата й ръка и отсече кутрето й.