Едуан тъкмо се взираше в кървясалите й очички, когато в далечината гръмна оръдие. На юг. Там, където беше нишковещата.
Без да се замисля, Едуан си пое дълго и дълбоко дъх. Силата му се простря, магията му се залепи за миризмата на собствения му талер, който още висеше на врата й.
Да, беше на юг. Побързай, помисли си той, защото там почваше сражение.
Това се случваше непрекъснато в Спорните земи.
Едуан остави магията да се утаи, да се навие обратно като връв на макара, когато го връхлетяха нови кръвомиризми.
Със стотици те се надигнаха от гората, идваха насам от север, някои бяха на коне. Някои пеша.
Едуан предполагаше, че това са същите редици бейдидчани, покрай които беше минал вчера, но ето че по някаква причина те са обърнали назад. И сега пътуваха на юг, през пролома с колоните.
Едуан спря. Насред гората, със Совата до себе си. Скоро ездачите щяха да пристигнат… Той подуши въздуха, остави магията му да се издуе и заопипва с нея.
Зад тях прииждаха още хора, точно както с Изьолт бяха видели от руините тази сутрин. Скоро двете групи щяха да се срещнат.
Едуан погледна Совата, която мълчаливо го изследваше. Винаги мълчаливо.
— Сега ще трябва да бягаме, сестричето ми. Аз ще те нося. Става ли? — тя кимна и той коленичи. — Качи се на гърба ми.
Тя се подчини.
Едуан побягна.
Сафи смяташе да последва ад-бардовете и карторските моряци. Най-сетне, да избяга от арената беше следващата логична стъпка.
Но боговете май имаха нещо друго наум. Защото, докато тичаше след Ванес и ад-бардовете, тя зърна познат.
Мимолетно, с крайчеца на окото си и не можа веднага да го познае. Видя четвъртитата челюст на мъжа и някъде в дълбините на съзнанието й просветна спомен.
Но едва когато стигна следващия тунел, думите Matsilovin`smut пробягаха по гърба й.
Нубревненци.
И не кои да е, ами моряците от „Жана“. От стария екипаж на Мерик.
Както вървеше, Сафи обърна назад. Затича се, водата се разплиска нависоко и след десет крачки стигна до килията на мъжа.
Робите ревяха по-силно. Удряха шумно по решетките и плискаха вода. Освободете ни, освободете ни, освободете ни.
— Ти! — изкрещя Сафи на нубревненски и се приближи до мъжа с четвъртитата челюст, който стоеше неподвижно. Безизразно. — Как попадна тук?
Той не отговори и тя се приближи още до решетките.
— Как попадна тук?
Но мъжът продължаваше да мълчи. Спътниците му обаче проговориха. Приближи се едно гологърдо момче с плитки.
— Ние сме част от Лисиците, госпожице. От Ловац.
Това не говореше нищо на Сафи.
— Не сте ли от екипажа на принц Мерик?
— Не — обади се друг моряк. Офицер, ако се съдеше по флотската му куртка и закопчаната на врата му вещояка. —
Работим за принцеса Вивия. Мисията ни е да събираме храна, семена и добитък — всичко, което можем да занесем на народа ни.
— Нубревна разчита на пиратство? — попита Ванес.
Сафи трепна. Не беше забелязала приближаването й.
Не беше видяла кога се е промъкнала през мъждивата светлина на факлите и плясъка на водата.
— Да — отвърна офицерът. — Но се провалихме. Преди два дни корабът ни беше пленен от бейдидчаните. А ние, екипажът, бяхме продадени на арената.
— Но това не е най-лошото — прекъсна го момчето, крещейки над растящата лудост. — Те взеха кораба ни и го напълниха с морски огън. В тази минута той пътува към Ловац, готов да избие целия град!
Ченето на Сафи увисна и дори Желязната императрица залитна назад.
— Помогнете ни — примоли им се офицерът, като първо погледна Сафи, а после Ванес. — Моля ви. Освободете гласовещата ни. Тя ще прати предупреждение до столицата. Само това искаме.
— Моля ви — плитките на момчето се разклатиха. — Пиратите убиха принца ни, а сега ще убият и семействата ни.
Докато говореше и думите му жужаха от истината, напред излезе нова фигура.
Жена с яка. Гласовещата.
Но Сафи не я забеляза. Пиратите убиха принца ни. Каква експлозия в тази простичка фраза.
— Принц Мерик — повтори Сафи — е мъртъв?
Когато момчето не я чу, тя се приближи и изкрещя:
Принц Мерик е мъртъв?
То отстъпи назад и кимна.
— „Жана“ се взриви. Морски пожар.
Ванес се обърна към Сафи.
— Като моя кораб — рече тя, без да се изненадва.
Сякаш вече знаеше. Съобщението на бойния кораб. С него Ванес е била известена за смъртта на Мерик. Но Сафи не й поиска обяснение, не сега. Нямаше смисъл. Вместо това потърси пипнешком нишкокамъка.