Това сега нямаше значение, защото в имперския си ръкав Ванес криеше печелившата карта таро и когато я изиграеше, Сафи щеше да бъде готова.
ШЕСТНАЙСЕТ
Вивия не остана доволна, че я събудиха преди изгрев-слънце.
И то не друг, а Серит Линдей.
Положението се утежняваше от пулсиращата болка в черепа й и от усещането, че някой бе изтръгнал сърцето й. Трите часа неспокоен сън не можаха да притъпят безнадеждността, с която бе завършил денят й.
Най-напред Вивия беше отишла в Иглената кула, където завари кабинета си на пух и прах. Никой не знаеше защо. Никой не знаеше как. Стикс била там, казваха всички, но от часове никой не беше виждал първия помощник-капитан.
И тъй, Вивия я зачака. Първо почисти, после провери архивите. Накрая се зазяпа през прозореца, додето полунощ отдавна не отмина. Но Стикс така и не се появи, затова принцесата се върна унило сама в двореца.
Всяка следваща крачка беше по-уморителна от предишната, защото Вивия се досещаше къде беше отшила приятелката й. Нямаше съмнение — беше намерила някой да стопли леглото й. За пореден път. И нямаше съмнение, че въпросният човек е красив, очарователен и весел, каквато Вивия никога нямаше да бъде.
И ето я сега, уморена и измъчена, тя следваше Серит Линдей през семейната му оранжерия с дванайсет войници от Кралските сили, които маршируваха зад тях. Магнолиите потрепваха ярко в крайчеца на окото й. А сезонът им беше преминал.
Силата на тревовещия, помисли си тя, а веднага след това я последва и друга мисъл: Защо Серит е толкова себичен? Ние можем да използваме това пространство, а също и магията му, за да отглеждаме храна.
Въпреки буйната зеленина човек не можеше да пропусне разрушенията. Цели плетове бяха смачкани, а цветните лехи отъпкани. Градината не приличаше по нищо на онова, което Вивия помнеше от последното си идване тук. Преди векове, както й се струваше, макар че оттогава бяха минали само пет години.
Серит й се бе обяснил в любов, каквато не изпитваше. Тя бе виждала по собствения си баща как умело лъжеха мъжете и използваха брака, за да се сдобият с власт. След това приятелството й с него бе свършило.
Вивия отпрати спомена, изпъна рамене и приглади капитанската си куртка. На две крачки пред нея краката на Линдей куцукаха неравномерно по чакълестата пътека, която излизаше в средата на зимната градина.
Той извърна поглед назад, като опипваше неспокойно високата яка на робата си.
— Дълбоко съм ви благодарен, че лично ще огледате щетите, Ваше Височество — в тона му нямаше и капка благодарност, а необичаен хленч. — Самата принцеса да дойде дотук. Каква чест.
Принцеса. Вивия усети шиповете по думата. Тя трябваше да й напомни, че още не е кралица, защото Линдей и останалата част от съвета отказваха да й дадат онова, което й се полагаше по право.
Тя даде воля на гнева по лицето си.
— Винаги, милорд. Бих сторила същото за всеки от моите визери.
— О, нима?
Веждите му се повдигнаха. Но се изкривиха, сякаш лицевите му мускули не му се подчиняваха. Игра на светлината навярно.
— А пък аз си помислих, че дойдохте, защото хората ви са… — той снижи глас. — Некадърни. Та нима точно заради тях онзи човек на име Ярост не е още на свобода?
Ах, той я предизвикваше. А също и войниците зад нея, защото и те го чуха. Вивия не му отговори.
Миг след това заобиколиха една камбанка, чиито виолетови цветове бяха разцъфтели, и пред тях се показа централният двор в оранжерията. Водата във фонтана се лееше вяло от прегънатия по средата чучур.
В основата му лежеше мъртвец.
— Там, погледнете!
Линдей посочи настойчиво, сякаш Вивия не виждаше обезобразеното тяло. Гласът му бе необичайно изтънял, когато продължи:
— Вижте какво ми стори Ярост!
— Тоест на стража ви — поправи го Вивия.
Тя вдигна ръка и войниците се наредиха в опъната като конец редица. Тогава тя се приближи до трупа.
Мъжът не приличаше на човешко същество, по кожата му пълзяха сенки.
— Визер — поде принцесата и преглътна надигналата се в гърлото й жлъчка, — защо не ми кажете какво се е случило тук.
Тя коленичи. По мъртвеца се нижеха черни линии, тънки на места като паяжина, на други — преплетени на възли. Крайниците му се бяха превърнали в лъскави, овъглени чукани. Почернели пръсти, само девет, отбеляза разсеяно Вивия, почерняло лице и почернял гол скалп.