Той беше забелязал, но толкова много неща му бяха на главата. Това не е извинение. Намръщен, той подръпна качулката и се мушна в сградата. Коридорите сега бяха още по-претъпкани, след като хората от улиците се бяха приютили в тях за през нощта, и както винаги Кам подтичваше по петите му.
Щом стигнаха нисичката вратичка на Кълен, Мерик изхвърли всички мисли от главата си и почука съсредоточено заклинанието ключ. Кокалчетата го боляха силно, а пръстите му бяха посинели от часовете в канала.
— О, сър! — Кам се приближи. — Пак ти тече кръв.
— Да — Мерик въздъхна.
Беше капнал. Ледът на Стикс беше раздрал дясната му предмишница, а кой знае още колко рани се бяха отворили при бягството му от сенчестия. Но не чувстваше нищо. Това беше стара кръв.
— Имам лечебен мехлем от землевеща, сър. Взех го от Иглената кула.
Мерик се обърна уморено към момичето, за да му благодари.
Но Кам не го разбра. Различните й ръце се вдигнаха отбранително.
— Не съм го откраднала, сър! Приятелите ми от Иглената кула ми го дадоха!
— О… ами… благодаря ти — рече той накрая и беше искрен.
Но му стана неприятно, че първата й реакция беше да се оправдае — действително ли толкова много я бе кастрил през последните две седмици?
Мерик се вмъкна в апартамента на Кълен, изсъска на фенерите да се запалят и тръгна към кривата маса. Хлябът от вчера беше попил водата и макар да не беше омекнал, поне сега ставаше за ядене.
Той отхапа един залък, издърпа мократа карта от колана си и я разгърна върху масата. После се насили да каже:
— Съжалявам, че съм те уплашил, Кам. Както виждаш, добре съм.
— Жив си — съгласи се тя неохотно, — но не бих казал, че си добре. Вода?
Сянката й се проточи върху картата и една глинена чаша изникна пред Мерик.
— Благодаря ти.
Той я взе, но тогава зърна подутата й и ожулена китка. От вътрешната страна на ръката й имаше рана.
— Какво е станало?
— Нищо, сър.
Тя се измъкна и преди Мерик да я настигне, сянката й се върна. Този път с керамично гърне.
— Мехлемът, сър. За лицето… и за цялото тяло.
— Първо ти — той стана.
Тя издаде брадичка напред.
— Казах, че нищо ми няма, сър. Едни разбойници ме наобиколиха близо до Иглената кула. А в това време Ноден знае ти къде си бил и кой ти е разбил муцуната, а после си скочил в канала и едва не си се удавил. Струва ми се, че ако някой дължи разказ на другия, това си ти.
Мерик се поколеба, юмруците му се свиха. Кокалчетата изпукаха.
— Кои са те обградили?
— Първо ти — отвърна момичето.
Мерик направи грешката да погледне в очите на Кам, където срещна неудържимата й твърдоглавост, така добре позната му, но от друг приятел. От друг живот.
Той въздъхна и се тръшна на стола.
— Сядай — нареди й и тя се подчини.
Мерик изгълта водата на един дъх и накрая рече:
— Заловиха ме, Кам, и то защото съм безнадежден глупак. Но щом Стикс… тоест щом първи помощник-капитан Сотар разбра, че съм Ярост, ме пусна да си вървя.
Кам потръпна и обви тялото си с ръце. Така охлузванията й останаха скрити.
— Но ти не си Ярост, сър. Ти си призрак, който трябваше да е умрял сто пъти досега.
— Миногите могат да ме вземат — измърмори Мерик и се загледа в празната чаша, — ако освободят Кълен или Сафия, или… всяка по-добра душа от мен.
— Никой освен вас не го мисли това — измърмори Кам.
Мерик почука по масата, за да смени темата.
— Намерих тази карта в бюрото на сестра ми в Иглената кула.
— Резервоарите — изрече делово Кам и ако и да забеляза неловкостта на Мерик, с нищо не го показа. Наведе се и потупа по X. — А това какво е?
— Надявах се ти да знаеш. Нали ми беше казвала, че някога си се придвижвала из града през тях?
— Да — тя намуси лице и изви устни на една страна. — Това място баш не ми е познато, но горе-долу знам къде се намира. Това тук — тя посочи широк тунел, който минаваше по половината от картата — върви под „Бяла улица“. Ние му казваме Говняната улица, защото там се събират всички отпадъци на града.
— Ами тези часове? — той огради с пръст списъка.
Тозчас по бледите страни на Кам избиха червени петна.
— Сър, аз знам числата, но не мога да ги прочета.
— Ах! — Мерик неловко се изчерви.
Повечето мъже от екипажа му не умееха да четат. Беше забравил, че се бе сдобил с това богатство само защото се бе родил в правилното семейство.
— Тук има шест часа. Започват от десет и половина и всеки следващ се увеличава с по половин час.