— О, да, сър — усмивка на облекчение. — Това са часовете, когато почват приливите. Тунелите отвеждат водата от реката. Повечето отива по тръбите за града, но част от нея се излива по Говняната улица, помита нечистотиите и ги изхвърля навън.
— Водата се пречиства в голям резервоар под Южния пристанищен район, а после се изсипва обратно в реката на юг от града. Приливите често заливат Говняната улица и както се досещаш, това е още една причина хората да я отбягват. Но може би — рече тя провлечено — това е час за среща. Това става редовно по другите тунели. Бандите се събират, бият се една с друга и търгуват в проходите, където Кралските сили никога не припарват.
— Значи сестра ми има среща с някого в дванайсет и половина — усмихна се той уморено. — Браво на теб, момче.
Кам преглътна и залъкът премина по дългия й врат. Тя откъсна припряно още един къшей от хляба.
— Закуска? — Мерик прие едно парче, после продължи: — Сега е твой ред, Кам. Кажи ми какво стана.
— Беше една от бандите в Леговището — преживяше момичето. По устната му бяха полепнали трошички и то додаде с пълна уста: — Не знаех, че били разширили територията си, а аз бях навлязла в нея. И тъй, върнах се в Иглената кула и там ме зашиха. Дадоха ми и мехлема да се мажа.
Мерик кимна спокойно и се помъчи да скрие внезапната ярост, която нахлу в жилите му.
— Коя беше бандата, Кам?
— Не я знаеш — още хляб, още дъвчене, още упорита съпротива.
Затова Мерик спря да настоява. Засега.
— В Кулата те познават добре, нали?
— Да — тя повдигна едно рамо. — Някога ходех там всеки ден, преди да постъпя във флота, сър. Когато по улиците и в резервоарите стана опасно да се спи… Накрая винаги замръквах в Иглената кула.
При думите „когато в резервоарите стана опасно да се спи“ гневът пламна още по-ожесточено в кръвта на Мерик.
— Ти… си спала в подземните тунели?
Кам сви безпомощно рамене.
— Да, сър. Човек може да се приюти там. И за живеене става, щом научиш кога пускат водата.
— Колко хора живеят там?
Сякаш разбрала, че Мерик няма да пита повече за бандата, Кам се отпусна несигурно. Стойката й отново се прегърби и тя си отчупи още хляб.
— Хиляди може би.
— Това го знаят всички, нали? Аз съм единственият глупак, който го научава сега — Мерик скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад. Дървото изпука възмутено. — Ноден да ме вземе — рече той на тавана. — Аз не знам нищо за този град.
— Ти не си пораснал тука, сър. А аз — да.
Също и Вивия. Тя бе отраснала с моряците и войниците. С Върховния съвет и крал Серафин. Това й даваше предимство. Едно измежду многото.
Като момче Мерик беше вярвал, че той е бил късметлията да живее на свобода с Кълен в земите на Нихар. Да ходи на лов и за риба, да броди из полумъртвите гори. И ако на юг това му бе спечелило преданост и любов, тук, в Ловац, той беше никой.
Но това ще се промени. Мерик ще изкупи вината си. Ще стане този, от когото хората се нуждаеха.
С нова решителност той се приведе над картата.
— Можеш ли да ме заведеш на Говняната улица, момче?
— За срещата ли, сър? Мога. Но само ако ми позволиш да остана с теб, защото — тя повиши тон, преди Мерик да й възрази, — ако ме беше взел с теб горе, аз можех да ти подсвирна предупредително, преди първият помощник-капитан да се качи.
— Тогава ти щеше да се сблъскаш с водовещерството й.
— Водовеща? — очите на Кам щяха да изскочат. — Истинска водовеща, не просто приливовеща…
Думите й секнаха от прозявката. Зинала широко уста и стиснала здраво очи, тя му заприлича на сънливо кутре.
Тозчас гневът му пак пламна. Той посочи сковано леглото.
— Лягай си, Кам — нареждането прозвуча по-грубо, отколкото искаше. — Ще отидем на Говняната улица, щом слънцето се изкачи нависоко.
Устните на Кам се разтвориха. Тя мечтаеше да се подчини и да си легне, но проклетата й вярност не й даваше да го изостави.
— Ами ти, сър? — попита тя като по даден знак.
— Аз също ще си легна. Все някога.
Предпазлива усмивка се показа и Мерик се помъчи да не се усмихва. Но в света на мрака Кам имаше дарбата да накара стаята да грейне.
Момичето се сви на кравай и почти веднага заспа. Мерик почака, докато дишането й се успокои в съня, после стана безшумно и излезе на пръсти. Трябваше да свърши две неща, преди да си легне.
Най-напред трябваше да намери чифт ботуши, макар че умът му не го побираше откъде да ги вземе в този час.
Втората задача го накара да вземе стъпалата по две наведнъж. Трябваше да намери бандата, която се навърташе около Иглената кула. Бандата разбойници, които си мислеха, че могат да ограбват слабите, за да преживяват.