От това разстояние обаче приличаше на огромно древно укрепление, което природата се бе опитала да завладее. Беше достроена с дърво, за да се запълни липсващата част, а от осемте й кули се развяваха многоцветни знамена, които придаваха на арената вид на мръсна корона със скъпоценни камъни, оставена на крокодилите.
Скоро Сафи изгуби от поглед и нея, и блатата. Останаха само хората наоколо й. Накъдето и да обърнеше очи, виждаше хора с най-различен цвят на кожата и произход. Дори номатците стъпваха важно и наперено по претъпканите с народ черни бейдидски пътища, а също и южняците, хората от Далечния изток и от етноси, които Сафи дори не познаваше.
Над възгласите на търговците, виковете на моряците и всички звуци, които я обстрелваха, се чуваха и точно толкова лъжи, което след дългите дни в морето и пустошта сепна Сафи.
Но скоро, както ставаше винаги, истините и лъжите се сляха на заден план в познат водопад, който лесно се пренебрегваше и лесно се забравяше даже когато ад-бардовете ги изведоха с Ванес на открития пазар.
Издутите палатки тук се проточваха, додето стигаше поглед.
— В Салдоника човек може да си купи всичко, за което мечтае.
Сафи завъртя схванатия си врат и изгледа Кейдън през процепа на шлема. Той беше блед, лицето му лъщеше не само от потта в летния ден. Раната му се влошаваше и това я зарадва.
Той срещна погледна й с леко повдигане на веждите.
— Може и да продаде всичко, което мрази.
— Това заплаха ли е?
— Аз не те мразя, еретичке. Аз само следвам заповеди — по дяволите!
Внезапно той хукна пред Сафи, но без да пусне въжетата й и рязко я завъртя. Раменете й едва не се изтръгнаха от ябълките.
Прониза я болка. Устните й се разцепиха от вик. Тя повлече крака, като се мъчеше да не изостава от Кейдън, който пердашеше напред.
Но въпреки всичко бе твърде бавен, за да спре инцидента. Императрицата бе паднала, блъсната от минаваща каруца. Но не коя да е, ами каруца, водена от трима мъже с бейдидското знаме на куртките.
Шлемът й беше паднал и зачервеното, потно лице на императрицата остана открито пред света. Пред тримата бейдидчани. Тя сведе глава, като да скрие чертите си, но за части от секундата се забави и изви тялото си така, че пиратите да видят вещерския й знак. Във всичко това сетивата на Сафи доловиха престореност.
Ванес искаше да я видят. Тя беше скроила цялото произшествие и планът й беше успешен. Единият мъж се взираше в лицето й, другият в ръката й, а третият се изниза нанякъде, сякаш го чакаше спешна работа другаде.
Сафи не беше сигурна дали спешната работа щеше да ги освободи от ад-бардовете, или щеше да доведе до убийството на марстошката императрица. Но нямаше време да умува, защото Лев си запробива път покрай тясна върволица от сергии, Зандър вдигна покорната императрица, която пак беше с шлема, а най-отзад Кейдън замушка Сафи да върви стремглаво напред.
Първият хан, който ад-бардовете наближиха, беше пълен. А също и вторият, и трите след него. След два дни почваше голям празник и хиляди и хиляди хора се бяха стекли в града за ежегодните битки на арената. Наричаха го „Касапницата на Бейл“ и Пиратската република Салдоника се пръскаше от народ по натъпканите си с кълчища шевове.
Сафи се постара да запомни това, защото можеше да й влезе в работа по-късно, а същото стори и с разположението на местността и обикалящите по улиците войници, които се озъртаха за ад-бардовете. За Ванес. Но със своя ръст Зандър винаги ги виждаше кога наближават. Вдигаше ръка и те свиваха в някоя странична уличка, следвани от императрицата и Сафи.
Шестият хан беше стара кула, преустроена в място за живеене, а всеки етаж беше направен с различни камъни, дървета и капаци. Тук ад-бардовете намериха стая, където да се скрият, но колко време смятаха да останат, Сафи не знаеше.
Стаичката не беше голяма и се намираше на четвъртия етаж. Зандър трябваше да извие главата си настрани, за да влезе през вратата. Но това нямаше значение, защото щом ад-бардовете ги вкараха вътре с Ванес, великанът изчезна.
Двама на двама. Шансовете им се подобриха, но не много. Особено след като Сафи беше цялата в прахоляк, а Ванес тутакси се сви на кравай в единия край на самотното легло.
Краката и дробовете я боляха. Мехурите по петите, пръстите и глезените й се бяха пукнали. Коляното и ходилото й пулсираха от болка.
Но най-много от всичко я болеше раздраната от въжетата кожа под плата, чиито нишки се забиваха в месата й.
При всяка крачка се обелваше още кожа и раните се вдигаха по-нагоре и по-нагоре по краката и ръцете й.