Сафи изчака мълчаливо, докато Кейдън свали шлема от главата й и цялата стая се разкри пред погледа й: едно легло с покривка от бежова вълна и ниско столче до него. На отсрещната стена — маса с умивалник и водовещерско кранче. Отгоре — две стенни лампи с масло, и накрая — прозорец без стъкло, но с достатъчно широки ребра на капаците, за да влизат ветрецът и гуляйджийските викове отвън.
В стаята нямаше нищо полезно. Поне в умората си Сафи не видя нищо. Но имаше нещо необичайно — надпис над вратата, който гласеше: ВИНАГИ, ВИНАГИ ОСТАВАЙ ЗА НОЩТА.
Сафи нямаше представа какво означава това.
Както стоеше, лек натиск в китките й привлече вниманието й пак към Кейдън. Мъжът се бе заел да среже въжетата й и против желанието на Сафи очите й се напълниха със сълзи. Не от облекчение или благодарност, а от болка, която изригна в костите й.
— Трябва да се почистят — рече Кейдън и макар че тонът му не беше заповеднически, Лев начаса скочи.
И излезе от стаята. Още по-добър шанс.
— Седни — нареди Кейдън и Сафи се запрепъва към свободната страна на леглото.
За първи път, откакто ги плениха, се приближаваше толкова много до Ванес. Огньове на ада, пламтящи демони — императрицата беше в плачевно състояние! Ходилата й се бяха нацепили, краката и ръцете й бяха в кал, а голямата яка още стоеше заключена на врата й.
Замаяна, Сафи се отпусна на крайчеца на леглото. Императрицата не помръдна и Сафи трябваше да напрегне всичките си сили, за да остане с отворени очи, докато накрая Лев се завърна със сапун и чисти парчета плат.
След нея се върна и Зандър. Носеше храна, истинска храна, истински хляб и истинска вода, за да ги прокарат с нея. Миризмата събуди Ванес и при все че рибата беше твърде жилава и толкова люта, че езикът на Сафи пропищя, тя не даваше пукната пара. Нито пък императрицата. Двете изгълтаха яденето, а сетне, преди Сафи да може да поговори с Ванес, тя беше заспала на една страна.
Междувременно Лев и Зандър пак излязоха, а Кейдън премести столчето между леглото и вратата. После свали бронята си. Пласт по пласт. Ръкавиците, доспехите, ризницата от плетени халки, кожената куртка и накрая ботушите. Всичко беше поставено най-старателно на купчина до умивалника.
Ад-бардът се смаляваше и смаляваше, докато остана наполовина от предишния си ръст и само по долни дрехи. Тогава си свали даже и долната риза и я прибави към купчината и отдолу се показа мъж, когото Сафи не можа да познае.
Сега Кейдън не беше ад-бард. Онзи човек беше мрачен, вдъхващ страх и удряше бързо. Не беше и шлифованият измамник, който беше лукав, обаятелен и имаше остър език.
Този Кейдън беше жилав, мускулест и с белези. Той беше дълг, беше мрак, беше… скръб. Да, имаше нещо пусто в него. Изгубено.
Заприлича й на някого, когото познаваше. На чичо й.
Кейдън потопи един парцал в пълния умивалник в краката си, после обърса раната на рамото си, изсъска и пак я отри. Всичките му саби останаха в каниите си, но му бяха подръка. И макар че гърдите му бяха голи, а лицето — разкривено от болка, Сафи и за миг не се съмняваше, че щеше да я убие.
Лъвове срещу вълци.
Какво би направила Изьолт? — помисли си вцепенено Сафи. На първо място, нямаше да се остави да я заловят. Но освен това щеше да научи колкото може повече. Храната удвои умората на Сафи, но все щеше да може да изцеди нещичко от размътения си ум.
Покашля се. Гърлото я заболя, а следващите й думи имаха вкус на черен пипер.
— Какво е станало с теб, ад-барде?
— Раниха ме.
Гърдите на Кейдън потрепериха, когато попи кървавата рана на рамото си. Изглеждаше дълбока, а тялото му бе тънко. Жилестите мускули обгръщаха плътно костите му.
Сафи си спомни гърдите на един друг мъж. Първото нещо, което бе видяла от Мерик, докато той летеше над пристанището във Веняса.
Намръщи се и прогони мислите за миналото. За голите гърди на Мерик. Тези спомени нямаше да й помогнат тук.
— Как те раниха, ад-барде?
— С меч.
— О? — изрече с остър тон Сафи.
Командирът на ад-бардовете отбягваше въпросите й точно толкова умело, колкото тя ги запращаше по него.
— И чий беше този меч?
— На врага ми.
Дълго време се чуваше единствено плисъкът на водата, когато мъжът потапяше окървавения парцал в нея. Кап-капенето, когато го изцеждаше. Пъшканията, когато почистваше раната, която искаше повече от една вода, за да заздравее.
Оказа се, че Кейдън има и друг цяр. Той извади глинено гърне от купчината мръсни доспехи, но вместо да намаже рамото си, потопи чист парцал в легена и отиде при Сафи.