Бягай, момчето ми, бягай!
Хвърли поглед назад. Грешка, защото огневещият наближаваше с вдигнати ръце и огънят се разгаряше по-яростно. Пламъците го облизваха с езици и съскаха. Пожар, който щеше да го надвие.
Едуан не можеше да се бори. Не можеше да мисли, не виждаше, а какво оставаше да се опита да убие огневещия, преди огънят да го повали. Краката му вече не го държаха. Всичко приличаше твърде много на онова утро преди много години.
Без да мисли, без да поглежда повече назад към огневещия, той се завъртя и побягна.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
Когато прозвучаха десетте удара на камбаната, Мерик се събуди от тропота на новите ботуши на Кам из къщата. Беше ги оставил до леглото, преди да се мушне в другия му край и да заспи дълбок сън.
Момичето пристъпваше като новородено конче, сковано и отсечено, докато отброяваше необичайно широките си крачки.
— За първи път ли обуваш ботуши? — попита Мерик с глас, който стържеше като меч по точило. — Или са ти малки?
— Четирийсет и осем, четирийсет и девет — Кам сви отпуснато рамене. — Май са ми по мярка. И преди съм носил обувки, сър. Като дете. Но все ги захвърлях.
— А днес защо ги запази?
— Да не си просиш благодарности? — Кам направи физиономия и нослето й се набръчка.
Мерик се разсмя. От това го заболя гърлото. И гърдите, и лицето. Но поне смехът му спечели една от широките усмивки на Кам.
— Благодаря за ботушите, сър — тя се поклони. — Сега съм готов за Говняната улица.
— Аз не съм.
Мерик стана, а тялото и новата му кожа се възпротивиха. Мехлемът беше помогнал, но сънят му бе неспокоен. Сънува бурите в Лейна, съборените сгради и Кълен, който се молеше: „Убий… ме“.
Мерик беше благодарен, когато на закуска Кам влезе в обичайната си роля на разказвач. Беше благодарен още, че не забеляза пресните корички по кокалчетата му, нито факта, че се е измъкнал навън, докато тя спеше.
— Най-добрият вход към резервоарите — обясни тя с пълна със сочни сливи уста — е откъм Северния пристанищен район.
И продължи да бъбри, както обичаше да прави, за най-добрите пътища под земята. За най-безопасните тунели. За бандите, които се бореха за надмощие.
Мерик слушаше и не за първи път забеляза, че тя рядко разказва за себе си. Той бе слушал безбройни истории за неща, които била виждала със собствените си очи или пък разказани й от други хора, но Кам никога не говореше за своя живот.
И колкото повече се взираше в ярко озареното й лице, толкова по не можеше да се отърве от детската песничка, която се въртеше в главата му.
Мерик не помнеше как продължава песничката, и този куплет не спираше да звъни в ритъма, с който дъвчеше сливата си.
Когато най-сетне двамата с Кам, нахлупили качулки, тръгнаха по улиците на Стария град, удари единайсет. Предобедното движение ги повлече в потока си и те тръгнаха на изток с Кам начело.
Над улиците се бе вдигнала ленива мъгла. Снощният дъжд се изпаряваше под лъчите на яркото, палещо слънце. Преди да подминат и последните полурухнали къщи на Стария град, потта вече се стичаше по кожата на Мерик.
Кам се насочи право към навеса на окървавената витрина на месарницата, а сетне прекосиха още две оживени улици. Както винаги тя се оставяше на инстинкта й да ги води и току се обръщаше назад да издърпа Мерик от навалицата, щом войниците ги приближаваха опасно.
Скоро стигнаха най-оживеното пристанище в Ловац. Тук между лодките не се виждаше и педя вода. Ако поискаше, Мерик можеше да прекоси пристанището, като подскача от гемия на фрегата или лодка, докато накрая излезе на калдъръмена улица, опасана с магазини, на четвърт километър оттук.
Точно такова предизвикателство щеше да му хареса като момче. На него и на Кълен.
Убий… ме.
Кам го повика по стъпала към подземието. Някога това е било пазар, където са продавали току-що пристигнали по реката стоки. Мерик помнеше, че е идвал тук като момче. Преди Жана да умре. Преди Вивия да се преобрази завинаги.
Мнозина смелчаци все още се опитваха да въртят търговия, но най-много бяха бездомниците и гладните. Докато следваше Кам в сенките, той видя, че почти всички лампи, закрепени за мокрите плочи по стените, бяха празни, свещите отдавна бяха откраднати, а фенерите — изпотрошени.
Врявата отгоре заглъхна и се смени с по-пискливи гласчета. Детски. Женски. Очите на Мерик свикнаха с мрака и в тъмното се появиха семейства. Водата капеше от сводестия таван и се събираше на локви, които плискаха изпод краката им.