Тя бягаше с всички сили. Времето изгуби очертанията си, гората полетя край нея. Изьолт виждаше единствено калната земя в дерето и положението на папратите. На камъните. На всичко, което можеше да я забави.
Зад гърба й един от мъжете изрева нещо на непознат за нея език. Нишките пламнаха още по-ярко. По-настървено. Боен вик за сплашване на враговете.
Изьолт наистина се изплаши. Едва не се препъна, но успя да запази равновесие. Затича по-бързо и стисна по-здраво сабята си.
Отпред. Дърветата свършват. Небето се показва. Мислите прелитаха през ума й една след друга. Без да ги е канила и без да има време за тях. Без да има време да състави план.
Стигна края на гората. Краката й изтропаха по откритите камъни, където пръскаше вода. Беше река Амонра, разпенена от бързеите, черна от студа. Една от онези буйни реки, в които и водовещите не биха нагазили. Нямаше как да я прекоси.
Изьолт сви надясно. Брегът беше непроходим, подкопан, скалист и осеян с трупи. Тя погледна назад.
Грешка. Мъжете бяха по-близо, отколкото си мислеше. Толкова близо, че можеше да види сипаничавите им лица, белезите и беззъбите им усмивки. Да види свързващите ги помежду им нишки — знак, че следваха една и съща заповед. Знак, че бяха другари и действаха като един.
Изьолт напрегна сили, дишаше запъхтяно и от устата й излизаха малки облачета пара. Амонраските водопади бумтяха напред. Отначало като лек гъдел в основата на гръбнака й. Мъгла, която се бе спуснала на хоризонта. Но с всяка крачка бученето се усилваше и премина в тежък грохот в корема й, в дъжд, който покри всичко с едри капки.
Покой, Изъолт! Покой в пръстите на ръцете и краката ти! Но къде ти покой! Не можеше да намали скоростта, не можеше да се подготви. Намираше се срещу стена от жестоки мъже и бурни бързеи.
Сафи обаче би прескочила стената на секундата. Без подготовка. Без да му мисли. Щеше да действа. Ако Сафи беше тук, нямаше да чака. Щеше да съзре възможността и да я сграбчи.
Независимо колко глупав ти се струва един ход, беше й казала веднъж тя, глупавият ход също така е нещо, което никой не може да предвиди.
Да, беше отвърнала по онова време Изьолт, и точно заради това аз вечно ти спасявам кожата.
Хей! Ярка усмивка от Сафи. Поне има кожа за спасяване, Из. Права ли съм?
Сафи имаше право. Луната майка да й е на помощ, но Сафи имаше право. Глупостта понякога беше най-добрият избор.
А понякога и единственият.
Изьолт извъртя глава наляво, както тичаше, и хвърли поглед напред към мястото, където реката се блъскаше неуморно в брега. По развълнуваната вода тук нямаше отломки, мощта на бързея беше голяма. Амонра завличаше надолу клони, листа, живи същества и не ги изплюваше нагоре.
Богиньо, ама че глупост ще бъде да се хвърли в реката. Голяма глупост.
Действай сега. Последствията после. Започнеш ли нещо, довърши го.
Време беше. Преследвачите изхвръкнаха от дърветата.
И Изьолт започна. Тя скочи. Щом калният бряг остана назад и влажният въздух целуна бузите й, от гората се надигна глъчка. Нишките вкупом светнаха ярко в тюркоазена почуда и пурпурен гняв. После Изьолт стигна връхната точка на дъгата и започна да пада.
В този миг една-единствена мисъл прониза съзнанието. Не беше ясна, изваяна от думи, тъй че да се запечата в ума й, а по-скоро усещане, което озари всяка частица от съществото й, щом черните води се приближиха.
Била си тук и преди, казваше чувството. И знаеш как да действаш.
Ръцете й инстинктивно се повдигнаха към вълненото й палто. Вкочанените й пръсти дръпнаха яката, сетне краката на Изьолт разцепиха вълните. Студ, студ, студ, студ я посече. Изтласка целия въздух от гърдите й. Заслепи я, оглуши я, отне й всички сетива.
Амонра я повлече към дъното.
Докато потъваше, тя се измъкна от палтото. То изплува разгънато — примамка и щит, който щеше да скрие Изьолт, докато тя бягаше надолу по течението в бездиханен свят. Свят без контрол.
ДВАЙСЕТ
След като се изкъпаха под зоркия поглед на Лев, Ванес и Сафи бяха принудени да си облекат прашните, изпокъсани дрехи.
На изхода на банята Лев ги погледна извинително.
— Зандър отиде да ви намери дрехи — обясни тя, после застана зад тях и ги изпроводи до стаята им на четвъртия етаж.