Вътре ги чакаше Зандър, с лице, забито в пръстите на краката му.
— Донесох ви няколко рокли. Не бях сигурен какво ще искат да облекат дами като вас.
Сафи не се нуждаеше от магията си, за да долови честността, която потрепваше от думите му. Въпреки здравия си разум, тя се улови, че му се усмихва.
— Благодарим ти, ад-барде.
После двете с Ванес останаха сами, а Лев и Зандър си зашушнаха нещо в коридора. От Кейдън нямаше и помен.
— Двама на двама — измърмори Ванес на марстошки и се упъти към леглото. — Ако не беше тази яка — тя раздруса потъмнялото от водата дърво, — тогава нямаше да има борба.
В това време Сафи се изстреля към прозореца. Капаците бяха отворени и макар че четирите етажа бяха бая нависочко, адските му кози цицки, тя беше готова да опита.
Стигна прозореца. Пиратската република се стелеше пред нея, арената стърчеше в далечината. Тя се опита да подаде глава навън…
Бликна топлина и светлина. Челото й се шибна в твърд въздух и сърцето скочи в гърлото й. Магия. Стражите, осъзна тя, макар че какво закриляха и как изобщо ад-бардовете владееха магията, Сафи нямаше идея.
Опита пак и пак, но черепът й всеки път се удряше в невидимата стена. Припламваше светлина, а по краищата проблясваше златист прах.
— Ето какво правели стражите — обади се Ванес от леглото. — Хубаво е да го знаем.
Сафи изсумтя и най-сетне се извърна смръщено от слънчевия морски пейзаж навън и отиде до леглото. С едно движение свали роклята си. Ванес, естествено, се разсъбличаше търпеливо, внимателно смъкна мръсната рокля и грижливо я сгъна на кревата.
Сърцето на Сафи се сви. Така щеше да направи и Изьолт. Познато равновесие между нея, която се хвърля необмислено и прибързано с главата напред, докато спътницата й се бави, съзерцава, събира мислите си.
Сафи потрепери, пръстите й стиснаха здраво ловджийскозелената рокля, докато свободната й ръка посегна към нишкокамъка. Кожената връв лежеше мокра върху гърдите й. Тя я измъкна.
Връхлетя я ужас. Камъкът примигваше. Изьолт.
— Какво означава това? — попита тихо Ванес.
— Означава, че семейството ми е в опасност.
Гласът й дойде нейде отдалеч. Тя се завъртя, като се мъчеше да определи посоката, в която щеше да я поведе камъкът. Посоката, в която се намираше Изьолт.
— Някъде… натам — обърна се тя на северозапад.
От умората й вече нямаше и следа. Сафи искаше да поеме на път. Искаше да хукне да бяга.
Императрицата явно разбра, защото каза на марстошки с престорено равнодушие:
— Имам план как да се измъкнем оттук.
Сафи примига, извърна се към Ванес.
— По-рано. Ти излъга, че бейдидчаните искали да те убият.
— Излъгах — Ванес измъкна от купчината една жълтеникавокафява рокля и я наложи до тялото си, за да види докъде й стига. — Точно преди Срещата за Спогодбата с Бейдидските пирати постигнахме споразумение. Аз ще им върна по-голямата част от Пясъчно море, а в замяна те ще се присъединят към марстошкия флот. Тъй че, нали разбираш, те не са ми врагове, а съюзници.
Магията на Сафи замърка: истина.
— Значи ще ни помогнат?
Ванес трябваше да дръпне три пъти роклята, за да мине деколтето й през дървената яка, а когато свърши, Лев подаде главата си в стаята.
— Готови ли сте?
— Почти — изчурулика императрицата. После забързано зашепна от крайчето на устата си: — Приготви се, Сафи. Защото скоро бейдидчаните ще ни се притекат на помощ.
— Добре.
Сафи не можа да удържи мрачната си, победоносна усмивка, докато надяваше гористозелената рокля. Кройката беше свободна в горната част, а полите едва стигаха до средата на прасците й, но така й харесваше повече. Можеше да се движи свободно. Да се бие.
Идвам, Из.
Вратата се отвори широко, със свистене и вътре влезе Кейдън. Насочи се право към Сафи, очите му пробягаха по роклята й и той едва-едва кимна одобрително с брадичка. Командирът беше чист и с нови дрехи. Доспехите му обаче ги нямаше. Нямаше ги плетената ризница, кожената куртка, ръкавиците и стоманения шлем.
Мечът му все пак висеше на кръста, а рамото му изглеждаше много по-добре, отколкото преди час.
— Еретичке — рече той и спря пред нея, — сложи си ботушите.
Сафи изви хладнокръвно вежди.
— Защо, ад-барде?
— Защото двамата с теб ще предприемем кратка разходка, а неслучайно местните казват, че улиците на Салдоника са застлани с говна.
Кейдън не върза ръцете на Сафи, но извади кама и я принуди да върви пред него. На една ръка разстояние, за всеки случай.