— Още сме близо до повърхността, затова свиквай. Говняната улица е много по-надолу и вони повече.
Момичето не преувеличаваше и след като слязоха шест нива по-навътре в земята, зловонието във въздуха започна да се засилва. Въпреки че таваните станаха по-високи, а тунелите — по-широки, скоро смрадта беше толкова непоносима, че човек се задавяше, и толкова остра, че го изгаряше.
Кам се преви, закашля се, за малко да повърне, а светлината на фенера се плисна на всички страни.
— Говняна работа — изрече тя и Мерик не можа да реши дали момичето ругае вонята, или назовава източника й.
Но и в двата случая беше съгласен с нея.
След три завоя в тунела стигнаха позорната Говняна улица. Кам запуши уста с ръката си и вдигна фенера нагоре. Светлината се отрази в широка купчина телесни течности и изпражнения. Имаше и нещо мазно и черно, което капеше от пукнатината между тухлите по тавана.
Но по-неприятни от гледката бяха шумните капки в локвата, пльок! пльок! а също и мехурите, които клокочеха веднага след това.
— Не може ли да прелетим до другия край, сър?
Мерик се замисли, дишайки междувременно през ръба на качулката си. Но сетне поклати глава.
— Трябва да повикам ветровете. Мога да опитам, но тук няма достатъчно въздух, за да стигнем далеч.
— По-добре да прелетим половината, отколкото да вървим през целия път — отбеляза Кам. — Тунелът е почти пълен, сър! Онази черта — тя посочи отсрещната стена — показва докъде стигат отпадъците, преди водите да минат и да ги изчистят. Ще нагазим до колене, сър!
Мерик запази мълчание, докато размишляваше колко силно искаше да научи какво прави сестра му в резервоарите. Само че… неговите желания бяха без значение. Хората от града се нуждаеха от помощта му.
Той стисна зъби. Хиксът на картата беше право напред и право напред трябваше да върви и той.
— Чу ли ме? — попита Кам. — Отпадъците ни стигат до коленете, сър! Това означава… — незнайно как, тя успя да си придаде още по-болезнен вид. Очите й се затвориха. — Водите ще потекат всеки миг.
— По дяволите — изруга Мерик. — Кам, искам да почакаш наблизо. В някой безопасен тунел.
Момичето се наежи.
— Няма да те оставя! Знам, че много мрънкам, но грешката е моя. Аз си мислех, че онези часове показват кога спират водата, а не кога я пускат!
— Не се вини, момче — от напрежението гласът му прозвуча твърдо. — Аз съм този, който си мислеше, че това е час за среща. И кой знае, може и така да е. Но за теб е опасно да продължаваш.
— За теб също — възрази тя. — Пък и ако не дойда с теб, ти пак ще свършиш някоя глупост — Кам се изпъчи. — Не можеш да ме спреш, сър.
Натегнато мълчание. На тази светлина Кам изглеждаше тъй дребничка. И толкова унило твърдоглава.
— Ако пострадаш… — подхвана Мерик.
— Няма.
— … ще си съсипеш новите ботуши.
— И без това никога не съм обичала обувки.
— Добре — примири се Мерик и Кам се озъби в победоносна усмивка.
Това сложи край на спора им, макар че на него хич не му се искаше да е така, защото сега не им оставаше нищо друго, освен да тръгнат през човешките изпражнения. Водите на ада да го погълнат, но никога не си бе представял, че някой ден ще върви през отпадъците в подземните тунели. Разбира се, не си беше представял също, че ще бъде мъртвец, който бяга от собственото си семейство.
Мерик едва не извика от облекчение, когато най-сетне отпред изникна стена и Кам възкликна:
— Мястото на срещата е нагоре по тези стъпала, сър.
Тук разклонението в тунела изпращаше отпадъците в две посоки и пак тук, в стената, беше издълбан свод, който се осветяваше от слаб фенер. Мерик се повдигна на площадка на височината на кръста, а после помогна и на Кам да се измъкне от ноктите на Говняната улица.
И двамата бяха покрити в лигава, слизеста мръсотия, от която на Мерик му се повдигна. Колкото и да тръскаха краката си с Кам, не можаха да се отърват от нечистотиите.
Скоро след това минаха през сводестия проход и лекото съскане на магия ги докосна точно както на влизане в резервоарите. Изглежда, даде си сметка Мерик, заклинанията не просто държаха хората вън, ами и водите вътре.
— Случва ли се водите да повлекат хора? — попита той.
Кам сви едно рамо и най-накрая свали качулката си.