Красота, осъзна Сафи, докато вървеше зад Кейдън към покрития със завеса портал в дъното. Каквото и да беше заклинанието, то даряваше хубост на всички тук.
Но не и на Кейдън. Магията в стаята не хвърляше блясъка си върху него и красотата, която притежаваше — Сафи не можеше да отрече съществуването й, — беше изцяло дело на природата. Минаха през завесата, където маси с височина до коляното бяха подредени върху изящни постелки и възглавници. На всяка маса имаше карти и монети, а гъстият дим от лулите се виеше по голата плът на робите в „Позлатената роза“.
Магията на Сафи взе да дращи и бръска по кожата й, докато прекосяваха стаята. Да се каже, че има нещо нередно в това място и в Червените платна, беше твърде слабо.
Кейдън посочи маса в далечния ъгъл, където една жена седеше сама. Сивата й коса беше вързана на главата; а черната й кожа, както на всички други в заведението, блестеше без недостатъци. Пред нея лежаха пръснати карти и спечелени пари, а доволната й усмивка намекваше, че тъкмо беше била на таро.
Жената броеше парите си така вглъбено, че не забеляза приближаването на Кейдън и Сафи, докато първият не се отпусна на пейката до нея.
Смръщено лице.
— Кой си ти… — тя млъкна на средата и още повече се навъси. — Нож ли си опрял в бъбрека ми?
— Да — отвърна Кейдън на далмотски като жената. — Имам да ти задам няколко въпроса, адмирал Кахена, а после със спътницата ми ще те оставим да си доиграеш картите.
— Ами ако не ти отговоря… тогава какво? Ще ме изкормиш? — жената огъна китки с безразличие и додаде провлечено: — О, не. Някой да ме защити от лошия мъж с ножа.
Сафи мигом я хареса.
— Нали разбираш — продължи Кахена, — че аз ръководя най-голямата флотилия на Червените платна в Яданско море? Ако си толкова глупав, че да забиеш ножа в гърба ми, ще бъдеш мъртъв още преди да стигнеш вратата.
— Тогава, ако предпочиташ — отвърна Кейдън все така равнодушно, — двамата с теб може да продължим разговора си на дъното на адските порти. Чувал съм, че кръвта бързо изтича от бъбреците. Може да се срещнем там, преди да е ударил следващият час.
Кахена го изгледа, докато потропваше с пръсти по масата. На десния й палец имаше дебел пръстен от нефрит, който тракаше ли, тракаше по дървото. Накрая на лицето й се изписа усмивка.
— Кой си ти? Не съм свикнала с мъже, които имат остър език и приятна външност. А ти — тя извърна поглед към Сафи, — седни, момиче. Имаш честната ми дума, няма да те ухапя.
Истината в това твърдение бе тъй очевидна, че Сафи се подчини и седна от другата страна на Кахена. Отблизо се виждаше добре, че картите таро са със зелено-син гръб и оръфани краища.
Сафи започна да барабани по коленете си — ръцете я сърбяха да разбърка картите. Да поиграе. Но си наложи да погледне към адмирал Кахена и да я разгледа внимателно. Успя да види през блясъка на магията. Макар по природа да беше красавица, не беше първа младост и зъбите й бяха потъмнели от кафеникави петна.
Сафи разбра защо, когато Кахена й рече:
— Я ми подай онази лула, момиче.
Сафи й я подаде; Кейдън погледна ядосано.
— Не сме дошли тук за удоволствие, адмирале. Тук сме заради един кораб, който си превзела преди три дни.
— Пламък — измърмори Кахена на лулата си, а после всмукна дълго.
Белият дим се плъзна между зъбите й и тя измърка:
— Трябват ми подробности. Аз превземам много кораби. Споменах ли, че имам най-голямата флотилия в Червените платна? — и се наведе прелъстително към Кейдън.
За учудване на Сафи, той отвърна със същото. Пред очите й той се преобрази в шлифования измамник. Този ярък контраст и бързата промяна бяха смайващи. Тъй съвестният и напрегнат ад-бард на име Кейдън се отпусна и на негово място се появи чаровникът с пленителна усмивка, шлифованият измамник.
Той пусна една такава усмивка и гневът пламна у Сафи. Яростен гняв. Омаян гняв. Объркан гняв. Защото точно тази трижди проклета усмивка я беше забъркала в кашата във Веняса.
— Корабът, който търся, е морски катер. Екипажът е облечен в зелено.
— Марстошко зелено или карторско? Ох, ама че глупаво от моя страна — тя засмука лулата си, сетне се обърна към Сафи.
Пръстите на момичето забарабаниха по-бързо.
— Никога не съм виждала други двама души, които толкова много да приличат на карторци. Тази светла косица и тези лунички. Късметлии сте, че още никой не ви е одрал кожите на нашата малка територия.
— Отговори на въпроса — гласът на Кейдън стана коравосърдечен и чарът му вече се изчерпваше. — Къде е карторският катер?
— На дъното на залива.