Това вече беше лъжа. Беше време и Сафи да се намеси. И тя можеше да играе тази игра.
— Значи ето къде си била скрила красотата и младостта, а?
Кахена се задави с дима. После се разсмя.
— Вие двамата — рече тя, като поспря за малко — сте много по-забавни от обичайната ми компания — захапа мундщука на лулата и събра колодата карти таро. — Нали разбирате, че дори корабът ви да е наблизо, пак няма да можете да отплувате.
— Ето защо ти ще ни кажеш къде е екипажът му.
Кахена подсмъркна пренебрежително.
— Утре е Касапницата на Бейл — пред учудено смръщените им лица, жената добави: — Света Бейл, вие сигурно не я почитате в Картора. Но в тези райони тя е закрилницата на моретата и моряците приемат много сериозно правилата й.
— Правила ли? — попита Сафи, макар че Кейдън й казваше гневно с очи: Не й уйдисвай на акъла.
— Три правила има тя — припя Кахена и разбърка картите, — нашата закрилница на моретата. Никой да не свирка с уста, щом наближава буря. Шестпръстите котки пазят от мишки. И винаги, винаги оставай за нощта на Касапницата на Бейл.
Е, каза си Сафи, това обяснява надписа в страноприемницата.
Кахена не беше свършила:
— Не разбирате ли, мили мои? Корабите нямат право да напускат пристанището, преди да е минала борбата на арената. А дори тогава едва шепа от тях ще отплават. Тази вечер всички ще се напият до забрава, а утре направо до смърт. Това е най-голямата битка на годината.
С усмивка тя разстла ловко картите, за да привлече погледите им. Но нито Кейдън, нито Сафи се вързаха на номера й. Ад-бардът дори заби ножа по-силно и каза:
— Адмирале, търпението ми се изчерпва. Къде. Е. Карторският катер?
Кахена нацупи устни.
— Ама че сте непреклонни и двамата. Какво ще кажете за това… — тя подаде картите на Кейдън. — Ще ви кажа къде е корабът, ако спечелите на таро.
— Не, адмирале. Ще ни кажете още сега.
— Само една ръка. Най-силната печели.
— Съгласна — думите изскочиха от устата на Сафи, преди да ги бе обмислила. Преди да прецени що за съперник беше Кахена. Но жената не лъжеше: ако изгубеше, тя щеше да им каже къде бе изчезналият кораб.
А щом сделката беше сключена, пръстите на Сафи тозчас застинаха.
Адмиралът на Червените платна се усмихна. Димът се уви около кафявите й зъби. После разбърка сръчно картите два пъти и раздаде на всяка по четири. Пръстенът й проблясваше.
— Обръщай — изкомандва тя.
Сафи ги обърна. Ръката беше добра и макар да беше напълно сигурна, че не се издава, тя се постара допълнително да запази непроницаемия израз на лицето си.
— Размяна? — попита подкупващо Кахена.
Ноздрите й се разшириха победоносно. Но това беше блъф. Лъжа. Един лек поглед стигна на Сафи, за да го усети.
— Сменям две карти — момичето плъзна най-слабите си две карти и взе нови от колодата. Императрицата и вещицата. Отлична комбинация.
Но когато Кахена размени само една от картите си, в сърцето на Сафи се настани тревога. Да не би да е сбъркала? Пак ли се повтаряше случката от Веняса? Да не би да разчита грешно и пак да влезе в капана…
— Покажи си картите.
При заповедта инстинктът й се намеси. Сафи ги свали и Кахена стори същото.
Сафи печелеше. На косъм. Безименният монах на Кахена удвои силата на ръката й, но комбинацията на Сафи от вещицата, императрицата, слънцето и раждането накрая спечелиха. И Сафи най-сетне се осмели да погледне към Кейдън.
Очите му грееха, а когато се наведе към Кахена, на лицето му играеше усмивка и в движенията му се долавяше нова енергия.
— А, сега кажи къде е корабът, адмирале.
— Добре — драматична въздишка. — Прибрах го в моята флотилия, както би сторил всеки човек с малко ум в главата. Катерът е хубав, бърз и аз много се надявам, че няма да си го искате обратно.
Замълча, за да всмукне от лулата. После думите й се процедиха сред мъглив облак:
— Колкото до екипажа, него продадох на арената. Вещерите утре ще участват в борбите, а другите… Всяка хубава схватка има нужда от овце за пушечно месо.
Истина, истина, истина.
Но още докато истината стопляше кожата й, Сафи усети как коремът й се преобърна.
Кейдън явно усети същото, защото лицето му стана ледено. Шлифованият измамник изчезна, остана хладният, сериозен ад-бард. Той стана; Сафи го последва.
Адмирал Кахена се подсмихна.
— Много се надявам пак да се срещнем.
— Надали — обеща й Кейдън и без да докосва Сафи, й даде знак да върви напред към вратата.
— Ами срещата ни на дъното на адските порти? — изчурулика Кахена подире им. — Чаках я с нетърпение.