Ново тършуване. Червеи в мозъка на Изьолт. Девет по четири, трийсет и шест. Девет по петнайсет, сто трийсет и пет…
Умножението не спря Есме.
Тези хора работят за… Корлант? Кой е той? Духовник пурист, но… Есме замълча и синьо осмисляне прониза съновидението. Аз го познавам, продължи тя накрая. Но под друго име. Но щом той те преследва, Изьолт, това означава, че ти… това означава, че той… Изумлението на Есме връхлетя Изьолт. О, това не го очаквах! Сигурно има грешка! Ти не си Каар Ауен, нали?
НЕ! — изкрещя Изьолт. Но крайно пресилено. Само че умереността беше трудно постижима в съновидението. Особено след непринудеността на призрачните руини.
Настана проточено мълчание, което подсказваше, че Есме мисли и разсъждава. Секундите се сляха в минути, а Изьолт нямаше друг избор, освен да чака. Сама. В свят на безкрайни, задушаващи сенки.
Докато накрая Есме пак заговори, а издайническите дробове в съня на Изьолт потрепериха облекчено.
Може би ти си Каар Ауен, Изьолт. А може би не си. Но и в двата случая вече нямаш нужда от кръвовещия. Четирима мъже са достатъчни за такива като нас. Пръсваш ги — и готово.
Виж, аз ще ти покажа как.
Светъл блясък. Отново се намираха в кулата, но този път Изьолт бе затворена в съзнанието на Есме. Принудена да вижда през нейните очи.
Момичето стоеше пред прозореца си и явно не се тревожеше от пламъка на свещта, който потрепваше наблизо, нито от восъка, който капеше по роклята й. Посочи в тъмното с присвити очи, докато редиците от пръснати — същите, които Изьолт бе видяла преди две седмици — се избистриха пред погледа им. Неясни силуети в мрака.
— Отпред има един мъж. Виждаш ли го, с престилката? Някога е бил ковач.
Изьолт го видя, нямаше как да избегне това, когато Есме бе впила очите си в него. По сивата престилка на мъжа имаше черни кървави петна.
— Той беше слаб железовещ — обясни Кукловода с доста хладен глас. Доста спокоен. — В селцето им си имаше нишкобрат. Мъж без власт над елементите. Когато пръснах ковача, нишкобратът му се опита да се намеси. Не знам какво си е мислил, че може да стори. Когато човек се пръсва, няма кой да го излекува, освен Луната майка… и аз, разбира се — Есме говореше делово, без помен от суета, докато заявяваше, че притежава сила, равна на тази на богинята.
— Но по някаква причина — продължи тя, а в тона й се прокрадна умора — аз не позволих на ковача да нападне нишкобрата си. Навярно в онези дни все още съм била щедра и привиках ковача, преди да е убил някого. Но гледай, виждаш ли розовите нишки? Те трепкат вътре в прекъснатите. И даже остават, когато всички други изчезнат.
Есме огледа щателно нишките, които се въртяха над тялото на духовника, и зачака Изьолт да отговори.
Затова Изьолт накара своето аз в съновидението да отвърне: Да, Есме. Виждам нишките на приятелството.
— Ето така ги контролирам. Прекъсвам всичките им нишки без една, после връзвам нея за стана. Но това е сложно. Друга нощ ще те науча на тази техника. Засега трябва да знаеш само как да ги убиваш.
И Кукловода повдигна изящните си китки, крехките си ръце. От толкова близо Изьолт не можа да не забележи колко много си приличаха пръстите им: тънки, та чак кокалчетата им изпъкваха, и с широко пространство между тях, когато ги мърдаха.
Кукловода протегна ръка, извила пръсти като музикант пред арфа.
Или като тъкач на стана си.
Нишките на ковача, онези с цвят на залез, които все още го свързваха с далечния му нишкобрат, се понесоха едва-едва към ръцете на Есме, изпънаха се тънки-тънки… сетне се плъзнаха между пръстите й.
Щом изтъняха дотолкова, че станаха почти невидими и се натрупаха на дебели топки около пръстите на Есме, тъй че заприличаха на кълбо розова прежда, тя приближи ръце към лицето си.
— Сега се иска малко клъцване.
Лицето й се приведе напред и Изьолт остана с усещането, че устата й се отвори, зъбите й се оголиха, а нишките се мушнаха между…
Есме щракна челюсти. Нишките изпукаха като погрешна стъпка върху замръзнало езеро. Блесна светлина, те се съсухриха, отдръпнаха се и изчезнаха напълно.
Ковачът започна да се гърчи. Падна на колене, а по тялото му избиха нови рани и започнаха да се цепят. Есме се обърна с гръб към прозореца и Изьолт изгуби мъжа от поглед.
— Сега пръсването ще го обземе докрай — Есме изтупа ръцете си, сякаш парченца от нишките още стояха по тях. — След секунди ще бъде мъртъв.