Второ почукване. Настойчиво, решително. Сафи погледна императрицата, която седеше до капаците с тесни процепи. Скръстила ръце в скута си, тя седеше съвършено спокойно върху единствения стол.
— Не биваше да идвате тук! — изкрещя някакъв мъж на марстошки.
Ноздрите на императрицата се разшириха от зле прикрита усмивка — което означаваше, че това е било част от плана й. Де да знаеше Сафи какво всъщност ще последва.
Ад-бардовете бяха също в недоумение като нея, защото Лев и Зандър зяпаха Кейдън и чакаха заповед, която така и не идваше.
— Говорите ли марстошки? — попита императрицата надуто.
Прекалено надуто. И скочи тъй пъргаво на крака, сякаш яката на врата й бе лека като глухарче.
— Казаха, че не бивало да идваме тук.
Кейдън вдигна едната си ръка и в нея проблесна нож. После подуши въздуха и погледна с присвити очи към прозореца.
— Пушек.
Главите на всички се извъртяха като една към капаците, през които наистина се промъкваше сив дим.
— Бездните на ада — изруга Лев, а в същия миг Зандър измърмори:
— Аз сложих щит на стаята срещу огневещерски пламъци!
— Да, но това не е магически пожар, а алхимичен — вметна грейналата Ванес. С алчна усмивка. — Защото това е бейдидски морски огън.
— Но ние не сме в морето — измърмори Лев. — И защо им е да подпалят целия хан? Нали искат само теб — и тя погледна императрицата.
— Не искате ли марстошката императрица? — провикна се Кейдън все така на карторски. — Тя ще умре, ако не ни пуснете на свобода.
— Точно това заслужава! — чу се приглушеният отговор. А след него и възбуденото: — Защо да взимаме парченца от Пясъчно море, когато можем да притежаваме цял Марсток?
Миг оглушителна тишина, в който кръвта се отцеди от лицето на Ванес.
След това задавен вик разцепи устните й. Тя скочи от стола право на прозореца. Преди някой да успее да я спре, бе отворила капаците.
— Свалете оръжието! — изкрещя тя, докато димът влизаше на талази. — Като ваша императрица ви заповядвам да свалите оръжието!
— За Пясъчно море! За Пясъчно море!
Ярка магическа мълния прелетя през стаята над Сафи. Последваха още три и тогава Зандър издърпа императрицата от прозореца. Присвила очи срещу ослепителната светлина, Сафи разбра, че стрели от арбалети летят срещу щита и отскачат назад.
Защитната магия действаше поне срещу атаката отвън. Но димът продължаваше да се вие в стаята. Лютив, задушлив и до болка познат. Твърде скорошен, твърде пресен в спомените й, той накара гърлото на Сафи да се стегне. Дим. Пламъци. Смърт.
— Усили стражите против истински огън — излая Кейдън на Зандър. После се обърна към Лев: — Трябва да задържим дима колкото може по-дълго вън от стаята.
Сетне двамата издърпаха вълнената покривка от леглото и с тренирана бързина започнаха да я веят като платно.
Бяла светлина изтрещя през стаята, а димът запари в слъзните канали на Сафи. Тя се завлече до стената, където беше се свила Ванес.
От съвършената й маска не бе останал и помен. През дима и ярката светлина Сафи откри една широко ококорена императрица. Пръстите й дърпаха с побелели кокалчета яката, ръцете й трепереха. Тя цялата трепереше.
— Те ме предадоха — изрече тя, а трепкащите й очи се впиха в Сафи. — Те ме предадоха — и продължи да го повтаря отново и отново. — Те ме предадоха.
Неочаквано ослепителната светлина секна. Стрелите спряха да се удрят в щита, а Кейдън и Лев бяха стигнали прозореца с веещото платно. Сафи дори не забеляза, защото Ванес задърпа яката си с такова отчаяние, че от носа й бе потекла кръв. Малка струйка от едната ноздра.
— Спри — Сафи се примъкна по-наблизо и хвана императрицата за китките. — Не можеш да я счупиш.
Ванес вдигна очи и ги присви яростно до цепки.
— Не виждаш ли, Сафи? Бейдидчаните ме предадоха. През цялото време те са били гнилата ядка в двора ми. Те са взривили кораба ми и те убиха моите… — гласът й секна и тя се изправи нестабилно на крака. — Освободете ме! — нахвърли се срещу ад— бардовете на карторски.
Кръвта вече шуртеше и от двете й ноздри.
— Щитовете ни ще издържат — отвърна Кейдън.
Но едва изрекъл студено и непреклонно словата си, Зандър се обърна от мястото си до вратата и рече:
— Не мога да подсиля щитовете, сър. Не и докато сме под обсада. Пламъците отдолу се надигат твърде бързо.
Лев се обърна към Ванес:
— Как можеш да ни измъкнеш оттук?
— Мога да спра пламъците. Правила съм го и преди.