За секунди Мерик слезе от покрива и наближи порутената кръчма. Тълпите заглъхнаха до бегъл шум и смътни маловажни цветове.
Пристигна пред бара и се загледа в табелата, която Поскърцваше на бриза. Почернялата очна ябълка на дървото му се стори твърде позната. Прекалено…реална.
Вратата се разтвори широко. Двама пияни още отрано моряци излязоха със залитане навън и Мерик присви глава. Но те не го интересуваха. Някъде вътре в бара пълзеше тъмнина и се разхождаха мъртъвци.
Преддверието беше такова, каквото го помнеше от предишните си посещения. Половината от лампите стояха незапалени, сините черги бяха станали кафяви от калта и всичко бе покрито с блясъка на волски чай. В мазето на „Пръснатия“ варяха най-различни спиртни напитки, но най-известната от тях беше волският чай, макар че това не бе нито чай, нито се правеше от волове.
Но размътваше съзнанието. И то бързо. А в свят, разкъсван от врагове и празни търбуси, редовната клиентела искаше да се накваси. И то бързо.
Мерик влезе в основната част на бара. Свещите трептяха от полилеите. Восъкът капеше върху посетителите на дузината разклатени маси. Той беше преполовил пътя си до вратата в дъното, когато осъзна, че в помещението се бе възцарила тишина. Гуляйджиите бяха спрели да гуляят, а на близката маса един моряк седеше застинал с плоска бутилка на средата към устните му.
Съседът му го смушка. Някой се покашля наблизо. След това изведнъж дървото изпъшка и подът потрепери, когато всички седящи внезапно решиха да станат.
— Нали ти казах, че ще дойде — угоднически и познат мъжки глас се изви като змия в тишината.
Мерик се извъртя към бара, където потният Серит Линдей беше протегнал ръце.
За част от секундата светът се забави. Спря напълно. Аз те видях как умираш, помисли си Мерик. Но ето че Линдей стоеше тук, втори ходещ мъртвец, и сега заговори почти замаян от радост:
— Войници, арестувайте го. Арестувайте Ярост.
Сафи, Ванес и ад-бардовете изхвръкнаха от хана минути преди той да рухне сред грохота на черния морски пожар. Притичаха през баните, като се криеха в кълбата дим, а после излязоха в палещото пладне, което напук на всичко беше слънчево и синьо.
Водеше ги Зандър, макар че, ако питаха Сафи, всички улици до една си приличаха. Повечето сгради бяха опасани от руините от някакво забравено минало. Кръвта от Ванесиния нос шуртеше така силно, че никой на нейно място не би издържал, особено ако му се налагаше да препуска с все сили през враждебния град. Но с Лев от едната страна и Сафи от другата, императрицата успяваше да подтичва, плетейки крака.
Най-отзад беше Кейдън, с железен меч, направен от Ванес от две рапири.
Щом Зандър ги изведе на кръстовище с пет кьошета с водосточни тръби от брястово дърво и бейдидски знамена като всяко друго в района, Ванес заби пети в земята.
— Трябва… да спра — задъхано рече тя и се преви.
Сафи се обърна заедно с Лев назад и я заля страх. Кръвта от Ванесиния нос беше оставила диря, която всеки празноглавец можеше да проследи. Мисли като Изьолт, мисли като Изьолт. Най-напред кръвта. Трябваше да спрат кръвта да не тече по земята.
Но Лев вече късаше парче плат от ръкава си.
— Ето — жената приклекна и го притисна в носа на императрицата. — Трябва да продължим.
— Знам — гласът й се чу приглушено под черното памучно парче. — Ще се справя. Само да си поема… дъх… за миг…
— Нямаме време! — намеси се Кейдън. Той избута Лев и подпъхна голямата си силна ръка зад императрицата. — Бейдидчаните са по петите ни! Трябва да бягаме.
Сафи пусна Ванес и той подкара принцесата в тръс.
Точно навреме, защото мъж в бейдидско златисто съвсем сигурно тичаше към тях. Бързо.
Но свел глава, Кейдън вече теглеше Ванес по най-тясната от петте улици.
— Ще се видим от другата страна! — извика той и на Сафи не й остана друг избор, освен да завърти краката си по-бързо след Лев и Зандър.
Само че те също бяха изчезнали в навалицата, а още един бейдидчанин хвърчеше право към нея.
— Прасешки синковци! — извика Сафи и хукна по единствения път, останал за нея — право напред.
Докато подметките й тупаха тежко по отъпканата земя, гневът се разгоря в жилите й. Мръсните му тъпоумници я бяха изоставили! И къде по-точно беше тази „друга страна“?
Сафи сви наляво и се намъкна между група мъже, приведени ниско под скърцащи кошове с пране. Щом те завиха по друг път, и тя зави с тях. После блъсна мъжа до нея. Той се препъна, кошът му падна, прането се разпиля и спъна мъжете зад него. Стана задръстване, но Сафи вече се бе измъкнала.