На следващото кръстовище налетя право на Кейдън и Ванес. О, ето ги и Зандър с Лев, които се блъскаха напред и разчистваха пътя.
Сафи повдигна оценката си за прасешките синковци. Но със съвсем малко.
Пътят се спускаше по склона на хълма и предлагаше изглед към открития пазар с морето от навеси, които потрепваха на вятъра. Биеха камбани за тревога — откога ли? — и това означаваше, че или нови бейдидчани ги чакат напред, или пожарът в хана се е разраснал.
А може би и двете. Но никой от петимата не намали темпото. Даже Ванес, която Кейдън почти носеше. Ад-бардовете, еретичката и императрицата тичаха надолу. Кръстовища и хора преминаваха в неспирен поток покрай тях.
Докато накрая, точно както се бе страхувала Сафи, излязоха на пазара и бяха залети от зелени и златисти искри. От всички ъгли. Бейдидчани. Разлютени бейдидчани.
Те се мушнаха зад няколко палатки — Зандър най-отпред, Сафи най-отзад. За миг останаха сами. Малката уличка, ако изобщо можеше да се нарече така, беше пуста.
Какво щеше да направи Изьолт? Какво щеше да направи?
Тогава Сафи видя и разбра. Не се сдържа и лицето й се разполови в усмивка.
— Напред! — викна тя. — Към каретата в края на палатките!
Зандър не чака втора покана. Насред множеството беше заседнала карета, чиито сенки се протягаха по уличката.
А вратата й беше отключена, както Сафи видя, когато Зандър я отвори широко. Жената вътре зина да изкрещи, но Лев опря нож в гърлото й, преди да е казала гък.
След това Кейдън, Ванес и Сафи се мушнаха вътре зад другите двама ад-бардове. Натръшкаха се по седалките и Сафи дръпна с трясък вратата.
Мина напрегната секунда. Втора. Трета. Но ако кочияшът беше забелязал новопристигналите сред хаоса вън, с нищо не се издаде.
Докато беше жива, Сафи щеше да помни следващия половин час като най-необикновения в живота й. Великолепната тишина в подскачащата карета контрастираше с движението и тревожния звън на камбаните отвън, а изящните стени от син филц и пурпурните завеси на прозорците бяха в пълен разрез с петимата неканени пътници, които едва си поемаха дъх и воняха на пушек.
Да не говорим за домакинята им — баба с наследени от Далечния изток очи, която, освен че не ги желаеше, изглеждаше напълно невъзмутима от ножа, опрян в гърлото й.
От тази абсурдна картина липсва единствено валсът за фон, помисли си Сафи. Тогава щеше да заприлича досущ на сцена от някоя от любимите театрални комедии на Матю.
— Съжалявам — каза накрая Кейдън на жената, като още се мъчеше да си поеме дъх. — Трябваше… да се скрием някъде.
— Освен това ни трябва помощ за Ванес.
Сафи се обърна към императрицата до нея, която беше на път да изгуби съзнание.
Далекоизточната дама забеляза това и без да помества ръцете си, посочи с пръст към сандъчето под седалката на Сафи.
— Лечителско ковчеже — и великанът, който и бездруго се бе навел, се наведе още повече, за да го измъкне изпод краката й.
— Внимавай — предупреди го Кейдън, без да откъсва поглед от императрицата, като придържаше парцала до кървящия й нос. — Жената е робовладелец. Не може да й се вярва.
— Робовладелец? — присмя му се Сафи. — Как ли не! Погледни я.
Жената стрелкаше очи ту насам, ту натам. Карторският навярно я смути, но не я уплаши.
— Погледнах — изстреля Кейдън. — Лечителският й сандък. Търговците на роби носят такива на арената, тъй като повечето от състезателите им излизат от борбите полумъртви.
— Той има право — изграчи Ванес и магията на Сафи избръмча: истина.
Но докато се взираше в тъмните очи на старицата, Сафи не разбираше как е възможно това. Тази крехка бабка изглеждаше тъй мила и състрадателна.
Всяко нещо има своите нюанси, беше казал Кейдън предния ден, и не всичко е само истина или лъжа, както ти си мислиш.
Полека, напрегнал мускули да срещне капан, Зандър отвори сандъка. Не избухна огън, не пръсна отрова. Намериха точно онова, което им бе обещано — лечителски комплект.
— Може ли? — попита Зандър жената с подчертана вежливост — още един абсурден щрих към сцената.
Но тя вече бе извила ръцете си към Ванес, сякаш казваше: Не се бави, не се бави!
Зандър зарови енергично да открие кръвосъсирващ тоник. Сафи грабна чевръсто шишенцето от великана. Сетне и Кейдън се разбърза, изхвърли подгизналото памучно парцалче и повдигна брадичката на Ванес. Гъст петмез с цвета на стара кръв потече в устата й.