Час по-късно Ретанкур почука на вратата на хотелската му стая. Адамсберг й отвори, засиял от щастие, и постави ръка на рамото й вместо поздрав. Лейтенантът седна на леглото, което се огъна под тежестта й също като в хотел „Бребьоф“ в Гатино. И също като в „Бребьоф“ Ретанкур отвори един термос с кафе и постави две пластмасови чаши на нощното шкафче.
- Пясък - усмихна се той.
- Дълъг чувал. Тежаше осемдесет и три кила.
312
- Погребан след установяването на смъртта от доктор Шоазел. Капакът е бил вече завинтен, когато са дошли от погребалната агенция. Какви са реакциите, лейтенант?
- Данглар беше истински изненадан, а Мордан изведнъж се отпусна. Знаете, че мрази тези представления. Брезийон изпитваше тайно облекчение. И може би бе доволен от себе си, но при него е трудно да се каже. А вие?
- Мъртвия вече го няма, живият ми е по петите.
Ретанкур разпусна косите си и отново ги върза на
конска опашка.
- В опасност ли сте?
- Сега вече да.
- И аз така мисля.
- Преди шестнайсет години бях скъсил разстоянието помежду ни и съдията беше сериозно застрашен. Мисля, че това е причината, поради която е запланувал смъртта си.
- Можел е и да ви убие.
- Не. Твърде много полицаи бяха в течение, смъртта ми щеше да се обърне срещу него. Той искаше да си освободи пътя и го направи. След смъртта му аз изоставих разследването и фюлжанс продължи да убива без проблеми. И пак би продължил, ако случайно не бях попаднал на убийството в Шилтигем. Сигурно щеше да е по-добре да не бях отварял вестника онзи понеделник. Той ме доведе тук и ме превърна в убиец, който бяга от скривалище на скривалище.
- Добра работа свърши този вестник - открихте Рафаел.
- Но не го спасих от миналото му. Не спасих и себе си. Всичко, което направих, бе да разтревожа съдията. Той знае, че след бягството му от „Замъка“ отново съм по следите му. Научих това от Вивалди.
Адамсберг отпи от кафето и Ретанкур кимна, без да се усмихва.
313
- Бива си го - рече комисарят.
- Вивалди ли?
- Кафето. И Вивалди също, много добър френд се оказа. Сега, когато разговаряме, Тризъбеца може би знае, че сме отменили смъртта му. Или ще го узнае утре. Отново съм му преградил пътя, но не мога да го хвана. Нито да изведа Рафаел от онази звездна нива, където се върти по орбитата си. Нито да измъкна себе си. фюлжанс продължава да правораздава.
- Да приемем, че ви е проследил в Квебек.
- Този столетник?
- Казах „да приемем“. Предпочитам столетника пред мъртвеца. В този случай не е успял да се разправи с вас.
- Не е успял ли? Три четвърти от тялото ми е при-клещено в челюстите на капана му и разполагам с пет седмици свобода.
- Което никак не е малко. Още не сте зад решетките и още мърдате. Той правораздава, ясно, но не в съда.
- Ако бях на негово място, Ретанкур, щях да се отърва от проклетото ченге възможно най-бързо.
- Аз също. Ще ми се да носехте бронирана жилетка.
- Той убива с тризъбец.
- Не непременно вас.
Адамсберг се замисли.
- Искате да кажете, че може просто да ме гръмне, ей така, един вид извън серията?
- Да, като нещо странично. Смятате, че става дума за определена серия ли? А не за спонтанни убийства?
- Често съм мислил по въпроса и много се колебая. Спонтанните убийства се следват на по-кратки интервали от тези, които извършва съдията. Между две негови престъпления има по няколко години затишие. Освен това при спонтанните убийства интервалите непрекъснато намаляват. А случаят с Тризъбеца не е
314
такъв. Неговите убийства са редовни, програмирани и не зачестяват. Сякаш за никъде не бърза. 1 ърпели-вото дело на един живот.
- Или умишлено проточвано дело, ако наистина е посветил на това живота си. Шилтигем е може би последната му проява. Или пътеката в Хъл.
Адамсберг помръкна. Усети как го пронизва отчаяние, като всеки път, когато се сетеше за престъплението до река Утауе. За ръцете си, изцапани с кръв до под ноктите. Остави чашата, седна на ръба на леглото и кръстоса крака.
- Това, което не работи в моя полза - подзе той, като разглеждаше ръцете си, - е евентуалното пътуване на столетника до Квебек. След Шилтигем е имал
N достатъчно време да ми заложи капан. Не е било необходимо да бърза, нали? Защо тогава спешно ще прелита океана?
- Напротив, Квебек е бил идеален за целите му -възрази Ретанкур. - Техниката на съдията не е подходяща за град. Да убие някого, да го скрие, да отведе замаяната си изкупителна жертва на местопрестъплението - всичко това не може да се направи в Париж. Той винаги е вършил убийст вата „сред природата“. В това отношение Канада му е предлагала рядка възможност.