- Не е изключено - съгласи се Адамсберг, все така
втренчен в ръцете си.
- Има още нещо. Чуждата територия.
Адамсберг погледна лейтенанта.
- Да кажем, напускането на родната територия. Изчезват ориентирите, рутината, рефлексите. В Париж би било почти невъзможно да се допусне, че на излизане от службата си един комисар внезапно ще бъде обзет от желание да убива насред улицата.
- Така е — тъжно кимна Адамсберг.
- В Париж не биха ви сметнали за убиец. Но там -да. Съдията се е възползвал от случая доста успешно.
315
Планът му е бил отличен. Трябвало е само да ви изненада в гората.
- Той ме знае от дете, познава навиците ми. Не е било трудно да се досети, че ще се разхождам през нощта. Така че е възможно, но не е доказано. Би трябвало да е бил информиран за командировката. Само че, лейтенант, вече не вярвам в къртицата.
Ретанкур сви пръсти и заразглежда късите си нокти, сякаш правеше справка в таен бележник.
- Признавам, че не разбирам как е станало - каза тя с раздразнение. - Говорих с всички, правих се на невидима във всяка стая. Но никой като че ли не приема идеята, че сте могъл да убиете онова момиче. В Бригадата са обезпокоени, говорят тихо, екипът сякаш е спрял да работи и е заел изчаквателна позиция. Хубавото е, че Данглар добре се справя със заместването и поддържа спокойствието. Още ли се съмнявате в него?
-Да.
-- Оставям ви, господин комисар - каза Ретанкур, прибирайки термоса. - Колата тръгва в осемнайсет часа. Ще ви изпратя жилетката.
- Нямам нужда от жилетка.
- Ще ви я изпратя.
XLVIII
- Майко мила - каза Брезийон в колата, която ги връщаше в Париж, доста възбуден от погребалната си екскурзия. - Осемдесет кила пясък. Прав беше, да
му се не види!
- Което му се случва често - отбеляза Мордан.
-Това променя всичко - подзе Брезийон. - Излиза,
че обвиненията на Адамсберг са основателни. Човек, който симулира смъртта си, едва ли ще да е кротък като агънце. Старецът още вилнее и има дванайсет
убийства в актива си.
- От които последните три извършени на деветдесет и три, деветдесет и пет и деветдесет и девет години — уточни Данглар. — Това изглежда ли ви реалистично, господин дивизионен комисар? Стогодишен старец, който влачи през полето млада жена и велосипеда й?
- Това несъмнено е проблем. Но не може да се отрече, че Адамсберг беше прав за смъртта на фюлжанс. Фактът си е факт. Не сте ли съгласен с него, капитане?
- Интересуват ме не само фактите, но и възможностите.
Данглар се сви в ъгъла и потъна в мълчание, като остави смутените си колеги да обсъждат възкрьсва-нето на стария магистрат. Да, Адамсберг беше прав. И това правеше положението още по-трудно.
Щом се прибра, Данглар изчака да заспят децата и се обади в Квебек. Там беше едва шест часът вечер-та.
- Напредваш ли? — попита той квебекския си колега.
317
Нетърпеливо заслуша обясненията на събеседника си.
- Трябва да ускориш нещата - прекъсна го Данглар. - Тук има промени. Ексхумацията беше извършена. Няма труп, само чувал с пясък... Да, точно така... Дивизионният като че ли вярва. Но още нищо не е доказано, разбираш ли? Направи каквото можеш и по-бързо. Той е способен да се измъкне невредим.
Адамсберг вечеря сам в малкия ресторант в Рише-льо, в тъй уютната и меланхолична тишина на провинциалните хотели извън туристическия сезон. Нищо общо с гюрултията в „Черните води на Дъблин“. В девет часа градът на кардинала беше вече пуст. Веднага след това Адамсберг се качи в стаята си, просна се върху розовата кувертюра с ръце под тила и се опита да не оставя мислите си да блуждаят, ами да ги разпредели върху предметни стъкла с два милиметра в диаметър. Подвижният пясък, в който съдията се бе заровил, за да избяга от света на живите. Тризъбата заплаха, която тегнеше над него. Изборът на Квебек за място на екзекуцията.
Но възражението на Данглар натежаваше на другата страна на везните. Трудно бе да си представи как столетникът мъкне тялото на Елизабет Уинд през полето. Девойката не беше особено крехка, въпреки че името й навяваше мисли за лекотата на вятъра1. Адамсберг примигна. Точно това имаше навик да казва Рафаел за приятелката си Лиз: лека и вихрена като вятър. Защото тя пък носеше името на топлия югоизточен вятър - Отан. Две имена, свързани с вятъра, Уинд и Отан. Подпря се на лакът и се зае тихо да изброява фамилиите на другите жертви в хронологичен ред: Ес-пир, Лефебюр, Ванту, Субиз, Лантретиен, Местр, Ле-сар, Матер, Бразилие, февр.