- Обикновено - обясни кметът с гтълна уста и любопитен поглед - не отваряме бутилката преди седем часа. Обаче посещението на парижки комисар си е едно оправдание. Не съм ли прав, Гислен? - добави той, като се обърна към жена си за опрощение.
Гислен, която белеше картофи в единия ъгъл на масата, кимна в знак на съгласие и повдигна с пръст
324
големите си очила, чиято счупена дръжка беше увита с лейкопласт. Нямаше много пари в Колери. Адамсберг й хвърли един поглед, за да види дали и тя като Клемантин вади „очичките“ на картофите с върха на ножа си. Вадеше го. Отровата трябва да се маха.
- Случаят Гийомон - каза кметът, като натика с длан тапата в бутилката. - Що приказки са се изприказвали за него! Още нямах пет години, когато ми го разказаха.
- Децата не би трябвало да слушат подобни неща -отбеляза Гислен.
- След това къщата остана празна. Никой не я искаше. Хората си въобразяваха, че е населена с духове. Глупости разни.
- Разбира се - каза Адамсберг.
- Накрая я събориха. Разправяха, че онзи Ролан Ги-йомон не бил с всичкия си. Ама дали е вярно, не мога каза. Обаче няма как да си с всичкия си и да наму-шиш майка си.
- Да я намушиш ли?
- Когато убият някого с вила, то си е намушкване, не виждам как другояче да го нарека. Не съм ли прав, Гислен? Да пуснеш някой куршум, да халосаш съседа с лопатата, не казвам, че одобрявам, но да речем, че такива неща се случват, когато ти кипне келят. Обаче с вила, извинете, господин комисар, това си е дива-щина.
- Че и собствената си майка - обади се Гислен. -Какво ви интересува в тази стара история?
- Ролан Гийомон.
- Не се отказвате лесно там нри вас - отбеляза кметът. - Но след толкова време трябва да има давност.
- Нма давност. Но бащата Гийомон е далечен братовчед на един от хората ми, та водим нещо като час-гно разследване.
- А, ако е частно, това е друга работа - рече кметът, като вдигна грубите си ръце с жеста на Трабел-
ман, почтително отстъпващ пред спомените от детството. - Признавам, че едва ли е приятно да имаш убиец в родата. Само че Ролан няма да го намерите. Той е умрял в гората, всички така казват. Онова време е било доста размирно.
- Знаете ли какво е работел бащата?
- Бил е железар. Свестен човек. Сключил добър брак с една девойка от сой от ферте Сент Обен. И всичко това, за да се стигне до кървавата баня. И това ако не е нещастие... Не съм ли прав, Гислен?
- В Колери някой познавал ли е семейството? Кой може да ми разкаже за него?
- Ами вероятно Андре - каза кметът след кратък размисъл. - Той е на осемдесет и четири лазарника. Като съвсем млад е работил с бащата Гийомон.
Кметът хвърли поглед на големия стенен часовник.
- По-добре идете, преди да е седнал да вечеря.
Ракията на кмета още изгаряше стомаха му, когато Адамсберг почука у Андре Барлю. Старецът хвърли враждебен поглед на картата му. После я стисна между деформираните си пръсти и заинтригувано я разгледа от двете страни. Сако от рипсено кадифе, сив каскет, тридневна брада, остър и бърз черен поглед.
-Да кажем, че е частно разследване, господин Барлю.
Две минути по-късно, седнал пред чаша ракия, Адамсберг отново зададе въпросите си.
- Обикновено не отварям шишето преди вечерната служба - обясни старият, без да отговори. - Ама когато имам гости...
- Казват, че вие сте паметта на селото, господин Барлю.
Андре му намигна.
- Ако разправя всичко, което е вътре - каза той, като сплеска каскета върху главата си, - ще излезе цяла книга. Книга за човека, господин комисар. Как-
326
во ще кажете за ракийката? Не е прекалено ароматизирана, нали? Ще ви проясни главата, мене слушайте.
- Отлична е - потвърди Адамсберг.
- Сам си я варя - обясни Андре гордо. - Не може да ви навреди.
Шейсет градуса, реши Адамсберг. Течността пронизваше зъбите му.
- Беше почти прекалено добър, бащата Гийомон. Чирак съм му бил. Двамата правехме чудо екип. Можете да ми викате Андре.
- Железар ли сте бил?
- А, не. Говоря ви за времето, когато Жерар беше градинар. С железарството отдавна беше приключил. След злополуката с циркуляра. Хоп, и отишли два пръста - обясни Андре и се удари през ръката.
- Как така?
- Ами така. Отряза си два пръста. Палеца и кутрето. На дясната му ръка бяха останали само три, ей тия - каза Андре и насочи трите си пръста към Адамсберг. - Та тогава, нали, свърши с железарството и стана градинар. Защото все пак не беше еднорък. Много го биваше да върти лопатата.
Адамсберг гледаше като омагьосан сбръчканата ръка на Андре. Три опънати пръста. Осакатената ръка на бащата във формата на тризъба вила. Три пръста, три нокътя.
- Защо казвате „прекалено добър“, Андре?