- Съжалявам, сержант. Разказах му една соленич-ка история за мечка. Човекът няма кой знае какви развлечения.
- Все едно, господин комисар, не е разрешено.
Адамсберг мълчаливо се взря във Ветийо. Направи му знак, който означаваше: „Разбра ли?“ Ветийо кимна. „Обещаваш ли?“ - беззвучно произнесе Адамсберг. Ново кимване, червен, но фокусиран поглед. Този тип му бе дал шишето, значи бе приятел. Адамсберг се изправи и преди да излезе от килията, постави здравата си ръка на рамото на Ветийо и леко го стисна, с което искаше да каже: „Разчитам на теб.“
На връщане към кабинета сержантът бързо попита Адамсберг дали не може да му разкаже историята с мечката. Адамсберг се измъкна благодарение на намесата на Трабелман.
- Как ви се видя? - попита Трабелман.
78
- Бъбрив.
- Виж ти. Не и с мен. Доста се е скапал.
- Дори прекалено. Не се обиждайте, господин майор, но за отявлен алкохолик като Ветийо е опасно да спира да пие изведнъж. Може да ви умре в ръцете.
- Известно ми е, господин комисар. Даваме му по чаша на всяко ядене»
- Давайте му по три. Повярвайте ми, господин майор, необходимо е.
- Дадено - каза 3 рабелман, без ни най-малко да се засегне. - И какво ново избъбри?
- Човекът е интелигентен и чувствителен.
- Съгласен съм. Обаче когато се наливаш като смок, това няма никакво значение. Мъжете, които бият жените си, често са кротки като агнета до вечерта.
- Но Ветийо няма криминално досие. Дори не се е сбивал, нали така? Нали така казаха полицаите от Страсбург?
- Така казаха. Не им е създавал неприятности. До деня, в който му е изгорял бушонът. Вие да не сте на негова страна?
- Просто го изслушах.
Адамсберг резюмира разговора си с Ветийо, без да пропуска нищо важно. Не спомена само за шишето, което така бързо и незабелязано бе сменило собственика си.
- Нищо не пречи - заключи Адамсберг - Ветийо да е бил натоварен в автомобил, на задната седалка. Било му е топло, удобно и му се е повдигало.
- Значи вие успявате да изфабрикувате кола, пътуване и шофьор само от някакво си усещане за топлина?
-Да.
- Не ме карайте да се смея, Адамсберг. Напомняте ми фокусник, който вади заек от празния си цилиндър.
- Обаче има заек.
79
- Имате предвид другия клошар?
- Клошар, който си има собствена бутилка и пие от чаша. Клошар, дошъл от високо. Стар.
- Обаче клошар.
- Може би, не е сигурно.
- Я ми кажете, господин комисар, откакто сте в полицията, някой успявал ли е да ви накара да си промените мнението?
Адамсберг честно помисли по въпроса.
- Не - призна той накрая с известно съжаление в гласа.
- Точно от това се боях. И нека ви кажа, че имате его, голямо колкото тази маса, чисто и просто.
Адамсберг мълчаливо присви очи.
- Не че искам да ви засегна, господин комисар. Но в този случай тръгвате с купчина лични идеи, в които никой никога не е вярвал. После нагаждате към тях фактите. Не казвам, че анализът ви е безинтересен. Но другата версия не я разглеждате, дори не я чувате. А аз имам един кьоркютук пиян скитник на три крачки от жертвата с оръжието до себе си и с отпечатъците си отгоре му. Схващате ли?
- Разбирам гледната ви точка.
- Но държите на своята. Другите да вървят на майната си, чисто и просто, с всичката им работа, с идеите и впечатленията им. Кажете ми само едно. Улиците са пълни с убийци на свобода. Архивите ни са пълни с незавършени разследвания, водени от вас и от мен. А този случай дори не е ваш. Защо избрахте него?
- Когато прочетете досие № 6 от 1973 година, ще научите, че обвиненият младеж беше брат ми. Това му съсипа живота и го изгубих завинаги.
- Това ли бил „детският ви спомен“? Не можахте ли да ми кажете по-рано?
- Нямаше да ме изслушате докрай. Прекалено съм замесен, прекалено е лично.
80
- Именно. Загазилите близки най-лесно могат да накарат ченгето да свърне от пътя.
Майорът извади папка № 6, положи я с въздишка върху купчината и продължи:
- Вижте, Адамсберг, заради известността ви ще ги изчета вашите папки. Така размяната ще е пълна и безпристрастна. Вие ще сте се запознали с моята работа, аз с вашата. Така добре ли е? Ще се видим утре сутринта. Има един хубаво хотелче на двеста метра оттук, по улицата вдясно.
Адамсберг дълго броди из града, преди да отиде в хотела. Не се сърдеше на Трабелман. Майорът бе проявил отзивчивост, макар че му повярва не повече от всички други. Навсякъде, открай време бе срещал недоверчиви погледи, навсякъде носеше сам товара на съдията на плещите си.
Защото Трабелман беше прав в едно. Адамсберг нямаше да се откаже. Амплитудата на раните съответстваше и този път, като не излизаше извън границите на напречната основа. Ветийо бе избран, проследен и довършен с един литър вино от човека с нахлупената над очите шапка. Който внимавал да не се докосне до слюнката на другарчето си. После Ветийо бил натоварен на кола и оставен съвсем близо до мястото на вече извършеното престъпление. Старецът е трябвало само да сложи шилото в ръката му и после да го захвърли до него. След което да запали и спокойно да се отдалечи, оставяйки новата си изкупителна жертва на усърдния Трабелман.