- Как така, Клемантин?
- Ами любовта му пречи да ходи по жени. Та затова трябва да накаже годеницата.
- И как я наказва?
- Е как! Като й покаже, че кръшка. След което мо-мето почва да плаче, а това не му е по вкуса. Естествено, никой не обича да кара хората да плачат. И я зарязва.
- И после? - попита Адамсберг, който внимателно слушаше, сякаш старицата му разказваше някаква невероятна епопея.
- После го е яд, че изгубил момето. Щото да ходиш по жени е едно, а да си влюбен - друго.
- Защо да е друго?
- Защото ходенето не прави мъжа щастлив. А обичането му пречи да ходи. И той се мята ту насам, ту натам и на всичкото отгоре все не е доволен. Първо плаче момето, после плаче той.
Клемантин отвори вратичката на фурната, погледна вътре, затвори я.
- Много си права, Клемантин - каза Адамсберг.
- Не е голяма философия - рече тя и забърса масата с парцал. - Ей сега ще донеса свинските пържоли.
- Но защо женкарят ходи по жени, Клемантин?
92
Старицата заби големите си юмруци на кръста.
- Че защото е по-лесно. Когато обичаш, трябва да дадеш нещо от себе си, а когато ходиш по жени, не е необходимо. Свинската пържола обичате ли я със зелен фасул? Сама съм го почиствала.
- Тук ли ще вечерям?
- Ами вече е време. Трябва да се храните, не ви е останал задник.
- Не искам да ви лишавам от пържолите.
- Имам две.
- Знаехте ли, че ще дойда?
- Как не, да не съм врачка! Една приятелка ми е на гости от известно време. Но тази вечер ще се прибере по-късно, та се чудех какво да правя с пържолата. Мога да я изям утре, обаче мразя да ям свинско два дни подред. Не знам защо, такава съм си. Ще ида да сложа още дърва. Ще ми наглеждате ли фурната?
Дневната, малка и задръстена от овехтели кресла с дамаска на цветя, се отопляваше само от една камина. В останалата част на къщата имаше две печки. В дневната температурата не надвишаваше 15 градуса. Докато Клемантин засилваше огъня, Адамсберг сложи масата.
- Не в кухнята - възрази Клемантин и взе чиниите. - Веднъж са ми дошли видни гости, в салона ще ни е по-удобно. Изпийте си портото, ще ви даде енергия.
Адамсберг изпълняваше всичко, което му наредяха, и се почувства съвсем удобно на масата в малката дневна, с гръб към пламъците в камината. Клемантин му напълни чинията и му наля вино до ръба на чашата. Пъхна под яката си салфетка на цветя и подаде една на Адамсберг, който направи същото.
- Ще ви нарежа месото - рече тя. - Сам няма да можете, с тази ръка. И за това ли сте се размислили?
- Не, Клемантин, в момента не мисля много.
93
- Когато не мислиш, си навличаш неприятности. Човек трябва винаги да си блъска мозъка, малки ми Адамсберг. Да не би да ви е неприятно, че ви наричам на презиме?
- Не, ни най-малко.
- Стига глупости - каза Клемантин и на свой ред се настани. - Та какво ви се е случило? Освен онова с годеницата.
- Започнал съм да нападам всички наред.
- От това ли ви е пострадала ръката?
- Например.
- Забележете, не винаги съм против боя, така човек си излива яда. Но ако не сте свикнали, добре е да си размърдате мозъка и да се запитате защо. Или е заради малката, или заради нещо друго, или заради всичко едновременно. Няма да си оставите от пържолата, нали? Искам всичко да се изяде. Човек, като не яде, не му остава задник. Ще донеса сутляжа.
Клемантин постави купичката с десерта пред Адамсберг.
- Ако постоите при мен две седмици, ще загладите косъма. Какво друго ви тормози?
- Един жив мъртвец, Клемантин.
- А! Е, това може да се оправи. Не е толкова слож-но като любовта. Какво е направил?
- Убил е осем души и пак е започнал. С тризъбец.
- А откога е мъртъв?
- От шестнайсет години.
- И къде е убил отново?
- Близо до Страсбург, миналата събота. Една девойка.
- Девойката нищо лошо ли не е направила?
- Девойката дори не го е познавала. Той е чудовище, Клемантин, красиво и ужасно чудовище.
- Сигурно е така. Какво е пък това сега, девет мъртви, които нищо не са ви направили.
- Обаче другите не щат да повярват. Никой.
94
- Те, другите, често са дървени глави. Няма смисъл да се хабите и да се опитвате да им налеете ум в главата. Ако това се опитвате да направите, губите си времето за тоя, що духа.
- Права сте, Клемантин.
- Хубаво, да не се занимаваме повече с другите -отсече Клемантин и запали една дебела цигара. - По-добре ми разкажете цялата история. Ще преместите ли креслата до камината? Май много неочаквано за-студя. Разправят, че идвало от Северния полюс.
На Адамсберг му отне повече от час да изложи спокойно фактите пред Клемантин, без да има представа защо го прави. Прекъсна ги само прибирането на старата приятелка на Клемантин, една жена почти на нейната възраст, някъде около осемдесетте. Но за разлика от Клемантин тя беше слабичка, дребна и крехка, с лице, набраздено от симетрично разположени бръчки.