- Жозет, запознай се с комисаря. Разправяла съм ти за него. Не бой се, не е лош човек.
Адамсберг забеляза изрусените коси, дамския костюм и перлените обици - държеливи спомени от отдавна отминал буржоазен живот. Като контраст носеше груби кецове. Жозет свенливо поздрави и заситни към кабинета, задръстен от компютрите на момченцето на Клемантин.
- Че защо да се бои? - попита Адамсберг.
- Ченге сте все пак - въздъхна Клемантин.
- Извинявам се - каза Адамсберг.
- Говорехме за вас, а не за Жозет. Добре сте направили, като сте казали, че сте играли на карти с брат си. Простите идеи често са най-добрите. Я ми кажете, шилото да не би да го оставихте в реката? Щото ще изплува.
Адамсберг продължи разказа си, като поддържаше огъня и благославяше онова нещо, което го бе накарало да посети Клемантин.
95
- Много е тъп този жандарин - заключи Клемантин, като хвърли фаса си в огъня. - Всеки знае, че принцът от приказките може да се превърне в дракон. Доста задръстено трябва да е това ченге, та да не ги разбира тия неща.
Адамсберг полулегна на старото канапе, като постави ранената си ръка върху корема си.
- Десет минути почивка, Клемантин, и потеглям.
- Разбирам, че ви яде тази работа с живия мъртвец, защото доникъде не сте стигнали. Но следвайте мисълта си, Адамсберг. Може да не е вярна, ама не е и невярна.
Докато Клемантин се обърне, за да разръчка огъня с машата, Адамсберг бе дълбоко заспал. Старицата взе едно от одеялата, които бяха метнати върху креслата, и го зави.
На път за спалнята срещна Жозет.
- Спи на канапето - обясни тя. - Това момче здравата го е загазило, Жозет. Най ме безпокои това, че не му е останал задник. Забеляза ли?
- Не знам, Клеми, не го познавам отпреди.
- Е, щом ти казвам. Трябва да го поохраним.
Комисарят пиеше кафето си в кухнята заедно с Клемантин.
- Съжалявам, Клемантин, без да искам.
- Няма нищо. Щом сте спали, значи сте имали нужда. Изяжте и втората филия. А ако ще се виждате с шефа си, ще трябва да сте по-спретнат. Ще ви изгладя сакото и панталона, не можете да отидете такъв смачкан.
Адамсберг потърка брадата си с ръка.
- Вземете бръснача на момченцето ми в банята -каза тя и отнесе дрехите му.
96
XIV
В десет часа сутринта, благодарение на изключителните благодеяния на Клемантин, Адамсберг напусна Клинянкур заситен, обръснат, огладен и с временно успокоен дух. На осемдесет и шест години старицата умееше да дава, без да прави сметка. А той? Ще й донесе нещо от Квебек. Там сигурно имат топли дрехи, каквито липсват в Париж. Някой хубав дебел халат от меча кожа на квадрати или ботинки от кожа на лос. Нещо уникално като нея.
Преди да се представи на дивизионния комисар, Адамсберг си припомни притеснените наставления на лейтенант Ноел, на които Клемантин не беше възразила: „Да лъжеш себе си е едно, а да лъжеш ченгетата понякога е необходимо. Няма смисъл да опереш пешкира заради едната чест. Честта си е нещо лично, тя не засяга ченгетата.“
Дивизионният Брезийон ценеше резултатите на Адамсберг, който бяха далеч по-високи от тези на другите комисари. Но не изпитваше симпатия към човека и стила му. Въпреки това добре си спомняше на какво изпитание го бе подложил случаят с четворките, който достигна такива размери, че министерството за малко не го избра за изкупителна жертва. Като човек на закона Брезийон знаеше какво дължи на Адамсберг. Но схватката със сержанта го притесняваше, а и го изненадваше - струваше му се неприсъща на нехайния комисар. Бе изслушал показанията на Фавр и тъпата вулгарност на сержанта ни най-малко не му бе харесала. Шестимата свидетели до един упорито бяха защитавали Адамсберг. Само че онази подробност, със счупената бутилка, звучеше доста сери-
97
озно. Адамсберг нямаше само приятели в полицията на полициите и гласът на Брезийон щеше да бъде решаващ.
Комисарят изложи една сбита версия на фактите, заявявайки, че е счупил бутилката, за да посмачка фасона на фавр, един вид с възпитателна цел. „Възпитателна цел“ - словосъчетанието бе хрумнало на Адамсберг, докато се разхождаше, и му се бе сторило да пасва на лъжата му. Брезийон го изслуша със загрижен вид и Адамсберг усети, че е по-скоро склонен да го измъкне от батака. Но беше ясно, че партията още не е спечелена.
- Искам сериозно да ви предупредя, господин комисар - каза Брезийон на сбогуване. - Заключенията няма да са готови преди месец-два. Дотогава никакви издънки. Да сте по-нисък от тревата, ясен ли съм?