- Поддържат налягането, нормално е.
Данглар се отпусна на седалката си с дълга въздишка.
- Обаче по никакъв начин не мога да си спомня какво ми казвахте за значението на името фюлжанс - излъга Адамсберг.
- Идва от fulgur, мълния, светкавица - не устоя Данглар. - Или от глагола fulgeo - хвърлям мълнии, блес-
112
тя, осветявам, светя. В преносния смисъл - проявявам се блестящо.
Адамсберг си отбеляза пътем новите значения, които помощникът му вадеше от цилиндъра на ерудицията си.
- А Максим? Какво ще кажете за Максим?
- Не ми разправяйте, че не знаете и това - изръмжа Данглар. - Maximus - най-големият, най-важният.
- Не ви казах под какво име нашият човек е купил имението. Интересува ли ви?
- Никак.
Данглар, естествено, прекрасно разбираше, че Адамсберг се мъчи да го разсее от страха му, и макар и раздразнен от историята с имението, му беше признателен за загрижеността. Оставаха още шест часа и дванайсет минути полет. В момента бяха някъде над Атлантическия океан и още доста време щяха да летят над него.
- Максим Льоклер. Какво ще кажете?
- Че Льоклер е много разпространено име.
- Не сте искрен. Максим Льоклер - най-големият, най-светлият, блестящият. Съдията не се е решил да си прикачи обикновено име.
- С думите човек може да си играе като с цифрите, да ги кара да означават каквото пожелае, да ги суче до безкрай.
- Ако не се бяхте вкопчили в своята рационалност - настоя Адамсберг, колкото да го провокира, - щяхте да признаете, че има интересни неща в моята гледна точка за случая в Шилтигем.
Комисарят спря една благотворна стюардеса, която разнасяше чаши шампанско пред невнятния поглед на капитана. Фроаси отказа, Адамсберг взе две чаши, които тикна в ръцете на Данглар.
- Пийте - нареди той. - И двете, но една по една, както ми обещахте.
Данглар завъртя глава в знак на лека признателност.
113
- Защото от моя гледна точка - подзе Адамсберг -може да не е вярно, но може да не е и невярно.
- Кой ви каза това?
- Клемантин Курбе. Помните ли я? Ходих й на гости.
- Ако започнете да размахвате сентенциите на старата Клемантин, Бригадата отива на кино.
- Не бъдете такъв песимист, Данглар. Впрочем вярно е, че с имената човек може да си играе до безкрай. Например с моето. Адамсберг - планината на Адам. Първият човек. Говори нещо, нали? Че и планина си има. Питам се дали оттам не идва онази...
- Страсбургска катедрала - прекъсна го Данглар.
- Нали? Ами вашето име, Данглар? Какво ще кажете за него?
- Това е името на предателя от „Граф Монте Крис-то“. Истински мръсник.
- Интересно, разбира се.
- Има и още - каза Данглар, вече изгълтал и двете чаши шампанско. - Идва от Д’Англар, а Англар пък идва от германското Ангил-хард.
- Хайде, приятел, превеждайте.
- В ангил се кръстосват два корена - сабя и ангел. А хард означава твърд.
- Значи получаваме нещо като непоколебим ангел със сабя. Много по-сериозно от Първия човек, дето сам си ръкомаха на върха на планината. Страсбургската катедрала трудно би се справила с вашия ангел-отмъстител. Освен това е запушена.
- Ами!
- Да бе, от един дракон.
Адамсберг погледна часовниците си. Оставаха пет часа и четирийсет и четири минути и половина. Усещаше, че е на прав път, но колко време още щеше да издържи? Никога не му се бе случвало да говори седем часа непрекъснато.
Внезапно правият път бе пресечен от лампичките, които замигаха над вратата на салона.
114
- Какво става? - разтревожи се Данглар.
- Затегнете си колана.
- Ама защо да си затягам колана?
- Въздушна яма, нищо особено. Може малко да ни раздруса.
Адамсберг се помоли на Първия човек с планината да направи така, че да не друса много. Но на Първия не му пукаше, тъй като си имаше друга работа. И за жалост турбуленциите се оказаха много силни - самолетът пропадаше в дълбоки по няколко метра ями. И най-свикналите пътници спряха да четат, стюардесите седнаха и закопчаха коланите си, а една млада жена дори изпищя. Данглар беше затворил очи и дишаше ускорено. Елен фроаси го наблюдаваше обезпокоено. Вдъхновен от внезапно хрумване, Адамсберг се обърна към Ретанкур, която седеше зад капитана.
- Лейтенант - прошепна той между седалките, -Данглар никак не е добре. Дали не знаете някой масаж, който да приспива? Или каквото и да е, което да го упои, да го затъпи, да го зашемети?
Ретанкур кимна, а Адамсберг не се изненада особено.
- Ще стане - каза тя, - стига да не знае, че съм аз.
Адамсберг поклати глава.
- Данглар - каза той, като хвана ръката на капитана, - затворете очи, една стюардеса ще се погрижи за вас.
И направи знак на Ретанкур, че може да започва.