- Ама не си си спраскал нищо, нали така?
- Не, всичко е наред.
- Един от колегите ти още не е дошъл. Глистунгела.
- Не го наричай така, Орел. Той разбира квебек-ски.
- Че как може туй!
- Чете за десетима. Може да изглежда разплут, но в главата му няма и грам урунгелство. Просто сутрин трудно отлепя.
- Дай да пием по кафе, докато го чакаме - каза главният суперинтендант. - Имаш ли пиастри?
Адамсберг извади от джоба си шепа непознати му монети и Лалиберте изрови нужната.
- Какво искаш, декоф или редовно?
- Редовно - реши да рискува Адамсберг.
- Туй ще те вдигне на кокили - рече Орел, като му подаде голяма гореща чаша. - Значи сутрин ходиш да дишаш въздух?
- Ходя да ходя. Сутрин, през деня, вечерта, когато и да е. Обичам да ходя, имам нужда да ходя.
- Йе - каза Орел с усмивка. - Освен ако не ходиш да търсиш някоя. Блондинка? Гърла?
125
- Не. Обаче имаше една, седнала съвсем сама близо да плочата на Шанплен в осем сутринта. Стори ми се странно.
- Дори гнило, мен ако попиташ. Сама блондинка на пътеката сигурно търси нещо. Там никога няма ноубоди. Внимавай, Адамсберг, докато се усетиш, ще те уловят на въдицата.
Мъжки разговор край кафе-машината, каза си Адамсберг. И тук като навсякъде.
- Хайде, идвай - заключи главният суперинтендант. - Няма да плямпаме за жени с часове, имаме бачкане.
Лалиберте даде нарежданията си на събраните в залата тандеми. Екипите бяха съставени, Данглар получи невинния Санкартие. Лалиберте бе групирал жените помежду им, явно от тактичност, свързвайки Ретанкур с крехката Луисез и фроаси с Жинет Сен Прьо. Днес - работа с гражданите. Взимане на проби от обитателите на осем къщи, съгласили се да подложат на опита. Пробите се поставят върху специален картон, който задържа телесните вещества, скандираше Лалиберте, като им представяше предмета с вдигнати ръце, сякаш беше Светото причастие. И неутрализира бактериалните или вирусните зарази, без да е необходимо замразяване.
- Нововъведение, което пести първо, време, второ, пари, трето, пространство.
Докато слушаше стегнатото експозе на главния суперинтендант, Адамсберг седеше на стола си с ръце във все още влажните си джобове. Пръстите му напипаха зеления проспект, който бе взел от масата, за да го върне на Жинет Сен Прьо. Книжката беше в окаяно състояние, цялата наквасена, и той внимателно я извади, за да не я скъса. Дискретно я постави на масата и я оглади с ръка, за да й върне формата.
- Днес - продължаваше Лалиберте - взимане на проби от първо, пот, второ, слюнка и трето, кръв. Ут-
126
ре: сълзи, урина, сополи и кожа. Сперма от гражданите, които се съгласят да напълнят епруветката.
Адамсберг потръпна. Не заради епруветката на гражданина, а заради това, което прочете, докато оглаж-даше мократа хартия.
- Чекнете - твърдо заключи Лалиберте, като се обърна към парижаните, - че кодовете на картоните съответстват на тези на несесерите. Както винаги съм казвал, всеки трябва да знае да брои до три: усърдие, усърдие и усърдие. Няма друг уей.
Осемте двучлена се отправиха към колите, снабдени с адресите на гражданите, любезно предоставили жилищата и телата си на изпитанието на пробите. Адамсберг спря Жинет.
- Исках да ви върна това - каза той, като й подаде зеления проспект. - Забравихте го в ресторанта, а изглежда държите на него.
- Н още как държа, чудех се къде съм го тикнала.
-• Съжалявам, но го наваля дъжд.
- Не се тревожи. Ще рипна да го оставя в бюрото ми. Можеш ли да кажеш на Елен, че ей сега идвам?
- Жинет - рече Адамсберг, като я задържа за ръката и посочи проспекта. - Тази Камий форестие на виолата от квинтета в Монреал ли е?
- Ух, ноу. Албан ми каза, че виолистката щяла да си има малко. Била в четвъртия месец, когато започнали репетициите.
-Албан?
- Първата цигулка, един мой добър френд. Срещнал тази форестие, французойка, прослушал я, шаш-нал се и хоп, наел я.
- Ей, Адамсберг - повика го Лалиберте. - Ще си размърдаш ли налъмите?
- Благодаря, Жинет - каза Адамсберг и се отправи към съекипника си.
127
- Аз какво ти казвах? - закикоти се главният су-перинтендант, докато се шмугваше в колата. - Не можеш да не ухажваш някоя, а? Че и една от моите ин-спекторки, че и на втория ден. Бива си те, а?
- Нищо подобно, Орел, говорехме за музика. Дори за класическа музика - додаде Адамсберг, сякаш епитетът „класическа“ удостоверяваше почтеността на отношенията им.
- Музика в окото ми - насмешливо изрече главният и подкара колата. - Не ми се прави на гипсов светец, не съм такъв наивник. Снощи се видяхте, райт?
- Случайно. Вечерях в „Петте недели“ и тя дойде на масата ми.
- Долу краката от Жинет. Тя е омъжена, ама съвсем омъжена.