- Връщах й една книжка, това е всичко. Ако щеш вярвай.
- Недей да се нервиш. Маматаркам се.
В края на изморителния ден, озвучен от мощния глас на главния суперинтендант, и след като всички проби бяха взети от услужливото семейство на Жюл и Линда Сент Кроа, Адамсберг се качи в служебната си кола.
- Какво ще правиш тази вечер? - попита го Лали-берте, почти проврял глава през прозореца.
- Ще отида да видя реката, ще се поразходя. После ще вечерям в града.
- Ти май имаш змия в тялото. Все току пълзиш на-сам-натам.
- Обичам да се движа, нали ти казах.
- Ама най обичаш гърлите. Аз никога не вдигам гърли в града. Там много ме познават. Когато нямам търпение, отивам в Отава. Окей, мен, давай! - добави той и удари с ръка вратата. - Бай и до утре.
- Сълзи, урина, сополи, кожа и сперма - изрецити-ра Адамсберг, докато палеше колата.
128
- Надяваме се и сперма - каза Лалиберте намръщено и цялото му професионално усърдие са завърна.
- Ако Жюл Сент Кроа приеме да направи едно уси-лийце тази вечер. Каза йес отначало, обаче вече не ми изглежда навит. Тъй де, туй не става насила.
Адамсберг остави Лалиберте на мислите му за епруветката и потегли право към реката.
След като се насити на шума на Утауе, комисарят пое по пътеката на пирогите. Смяташе да стигне пеш до центъра на града. Ако добре бе проучил топографията, пътеката трябваше да го отведе до големия мост над водопадите Шодиер. Оттам до центъра имаше не повече от четвърт час. Неравният път беше отделен от една велосипедна алея с горска ивица, която го потапяше в почти пълна тъмнина. Адамсберг беше взел един фенер от Ретанкур - единствен член на екипа, сетил се да се оборудва със светило. Справи се сравнително добре, избегна езерцето, образувано от реката навътре в брега, и успешно се запровира под ниските клони. Вече не усещаше студа, когато стигна до края на пътеката, на две крачки от чугунения мост
- гигантско съоръжение, чиито кръстосани греди приличаха на три Айфелови кули, проснати над Утауе.
Бретонската сладкарница за палачинки в центъра се опитваше да напомня родната земя на дедите на съдържателя с увесените риболовни мрежи, спасителни пояси и изсушени риби. И един тризъбец. Адамсберг замръзна пред закачения на отсрещната стена инструмент, който сякаш го предизвикваше с остриетата си. Морски тризъбец, харпун на Нептун, с три тънки пластини, завити като куки в краищата. Много различен от неговия личен тризъбец, който беше земеделско сечиво, дебело и тежко, земен тризъбец, така да се каже. Както говорим за земен червей или дори за земна жаба. Но тези остри зъбци и избухливи
129
жаби бяха далеч, някъде из мъглите от другата страна на Атлантика.
Сервитьорът му донесе палачинка с ненормален размер, говорейки му за живота.
От другата страна на Атлантика - там бяха останали тризъбците, краставите жаби, съдиите, катедралите и хамбарите на Синята брада. Обаче го очакваха, дебнеха завръщането му. Всичките тези лица и рани, всичките тези страхове, завързани за стъпките му с неуморните нишки на паметта. Колкото до Камий, тя се появяваше и тук, в сърцето на този град, изгубен в огромната Канада. Мисълта за петте концерта, които щяха да се дадат на двеста километра от жандармерията, го смущаваше, струваше му се, че може да чуе виолата от балкона на стаята си. Дано Данглар да не научи, само това искаше. Капитанът беше способен да изприпка до Монреал и после два дни да го зяпа и да ръмжи.
Избра си кафе и чаша вино за десерт и още преди да вдигне очи от картата, осъзна, че някой е седнал на масата му, без да поиска разрешение. Оказа се девойката от плочата на Шанплен, която извика келнера и му поръча още едно кафе.
- Добре ли ти мина денят? - попита тя усмихнато.
След което запали цигара и откровено го зараз-
глежда.
Да му се не знае, каза си Адамсберг и се запита защо е недоволен. При други обстоятелства би се възползвал от случая, без много да му мисли. Сега обаче не изпитваше никакво желание да вкара това момиче в леглото си, било защото събитията от миналата седмица все още го притесняваха, било защото се опитваше да опровергае интуициите на главния суперинтендант.
- Досаждам ти - обяви тя. - Уморен си. Воловете са те скапали.
- Точно така - потвърди той и установи, че е забравил името й.
130
- Сакото ти е мокро - каза тя, като го докосна. - Да не ти тече колата? Или си дошъл с колело?
Какво искаше да узнае? Всичко?
- Дойдох пеша.
- Никой тук не ходи пеша. Не си ли забелязал?
- Забелязах. Но аз минах по пътеката на пирогите.
- По цялата? И колко време ти отне?
- Малко повече от час.
- Грябва да си малко болен, както би казал моят френд.