140
било оттеглило. Адамсберг разгледа рисунката на рибата, която приличаше на бодлив хибрид между шаран и пъстърва. Препрочете надписа, но не откри името й.
Живо езеро върху мъртво езеро. Приютило едно неназовано създание, за което имаше скица, имаше образ. Адамсберг се наведе над дървената бариера, опитвайки се да забележи под розовата вода някой от скритите й обитатели. Защо ли всичките му мисли го връщаха към Тризъбеца? Като например следите от мечи нокти по дърветата. Като това тинесто, сивкаво обозепочившо езеро, което битуваше безшумно под живата повърхност, обитавана от жител, наследник на едно мъртво време?
Адамсберг се поколеба, после извади бележника си от анорака. Потърка ръце, за да ги сгрее, и прерисува възможно най-точно проклетата риба, която плуваше между небето и ада. Беше решил да постои повече в гората, но езерото Пинк го накара да поеме по обратния път. Навсякъде се препъваше в мъртвия съдия, навсякъде се докосваше до обезпокоителните води на Нептун и до следите от прокълнатия му тризъбец. Какво би направил Лалиберте, ако беше на негово място? Дали би се изсмял и помел случая с едно махване на едрата си лапа, избирайки усърдието, усърдието и усърдието? Или щеше да сграбчи плячката си и повече да не я пусне? Докато се отдалечаваше от езерото, Адамсберг имаше чувството, че преследването се обръща и плячката забива зъби в плътта му. Бодли, нокти, остриета. Може би Данглар с право го подозираше, че е обзет от истинска фикс-идея.
Бавно се отправи към колата. Часовниците му, които бе сверил по местното време, спазвайки петте минути разлика, показваха средно шестнайсет часа и дванайсет минути и половина. Дълго кара по пустите пътища, опитвайки се да намери спокойствие в огром-
141
ното еднообразие на горите, после се реши да се върне в обитавания свят. Намали скоростта, когато стигна до паркинга на своята сграда, след това бавно ускори, излезе от Хъл и се отправи към Монреал. Точно каквото не искаше да прави. Което не спря да си повтаря в продължение на двеста километра. Но колата вървеше от само себе си като дистанционно управлявана играчка с постоянна скорост от 90 километра в час, следвайки предшестващия я пикап.
Ако колата знаеше, че отива в Монреал, Адамсберг пък отлично си спомняше указанията на зеления проспект относно мястото и часа. Освен ако не вземе да отиде на кино, помисли си той, като наближи града, или на театър, защо не. И ако се наложи, да се откаже от тази тъпа кола и да вземе друга, която да не го кара нито до езерото Пинк, нито на концерт в Монреал. В двайсет и два часа и трийсет и шест минути и половина Адамсберг влезе в църквата точно след ан-тракта и седна на един от първите редове зад една бяла колона.
142
XXI
Музиката на Вивалди проникваше в главата му и задвижваше объркани и напористи мисли. Видът на Камий, която се бореше с виолата си, го трогваше повече, отколкото би искал, но знаеше, че може да си го позволи - ставаше дума само за един откраднат час и за една тайна емоция, която не го обвързваше с нищо. По силата на професионалната си деформация Адамсберг усещаше как музикалната нишка се опъва като неразрешима загадка, почти скърца от безсилие, после се отпуска и между проблеми и решения, въпроси и отговори настъпва неочаквана хармония.
В един от тези моменти, когато струните навлизаха в частта „отговор“, мислите му стремително се върнаха към спешното заминаване на Тризъбеца от „Замъка“ в Агно, Тръгна по следата, наблюдавайки лъка на Камий. Съдията винаги бе бягал от него - единственото му нищожно превъзходство над магистрата. Адамсберг бе пристигнал в Шилтигем в сряда, Трабелман се разбесня на другия ден. Така че събитието бе имало достатъчно време да излезе от жандармерията и да се появи в петък в местните новини. Същия ден Максим Льоклер обявил имението си за продажба и го напуснал. Можеше да се каже, че пак са двама. Адамсберг отново преследваше покойника, но и покойникът знаеше, че преследвачът му пак се е появил. Така комисарят губеше единственото си предимство и силата на мъртвеца всеки миг можеше да му прегради пътя. Предупреденият струва колкото десетима, а пък онзи струваше колкото хиляда. Като се върне в Париж, ще трябва да нагоди стратегията си към тази нова заплаха, да избяга от овчарките, които ще се опитат да му откъснат краката. Давам ти малко
143
аванс, младежо. Броя до четири. Така че тичай, Адамсберг, тичай!
Ако, разбира се, не грешеше. Помисли си за Вивалди, който му отправяше този сигнал за опасност някъде от миналите векове. Биваше си го Вивалди, много добър френд, обслужван от изключителен квинтет. Колата му ненапразно го беше довела тук - за да открадне един час от живота на Камий и да улови ценното предупреждение на композитора. Като бе стигнал дотам да чува мъртъвците, нищо не му пречеше да изслуша шепота на Антонио Вивалди, а и беше сигурен, че този човек е добра компания. След като произвежда такава музика, няма как да не ви даде превъзходен съвет.