- Честно казано, Мордан, не ви се обаждам, за да ви съобщя някоя новина. Тук всичко е наред, няма произшествия.
- Как са колегите? - въпреки това попита майорът.
- Прилични, както казват тук. Приятни и компетентни.
- Свободни вечери или гасене на лампите в десет часа?
147
- Свободни вечери, но нищо не губите. Хъл-Гатино не е точно градът на кабаретата и панаирите. Тук е малко скучно, както казва Жинет.
- Но иначе е красиво?
- Много. Някакви проблеми в Бригадата?
- Нищо особено. Повод за обаждането ви, господин комисар?
- Броят на „Елзаски новини“ от петък, 10 октомври. Или на който и да е местен вестник от тази дата.
- Какво търсим?
- Убийството в Шилтигем, извършено вечерта на 4 октомври, събота. Жертвата се казва Елизабет Уинд. Разследването води майор Трабелман. Обвиняем -Бернар Ветийо. Това, което търсим, Мордан, е антре-филе, съобщаващо за посещението на парижки полицай и за подозрението, че става дума за сериен убиец. Нещо от тоя десен. Петък, десети. Не друг ден.
- Парижкият полицай сте вие, предполагам?
- Именно.
- Строго секретно или става за Клюкарника?
- Абсолютно секретно, Мордан. Този случай ми носи само неприятности.
- Спешно ли е?
- С предимство. Уведомете ме, щом откриете нещо.
- А ако не открия?
- Също е много важно. Обадете ми се и в двата случая.
- Момент - прекъсна го Мордан. - Можете ли да ми изпращате всеки ден по един имейл, описващ дейността ви в жандармерията? Брезийон ще иска точен доклад, като се върнете, и предполагам, че ще предпочетете аз да го напиша.
- Да, благодаря, Мордан.
Докладът. Напълно го бе забравил. Адамсберг се насили да напише за майора отчет за пробите, взети
148
през изминалите дни, докато все още помнеше усилията на Жюл и Линда Сент Кроа. И тъкмо навреме, тъй като аферата фюлжанс, младият татко и Ноела бяха изтикали на заден план картончетата с пот и урина. Иначе беше доволен, че на другия ден ще се отърве от своя твърд и жизнерадостен колега и ще поработи в тандем със Санкартие Добрия.
Късно вечерта чу някаква кола да спира на паркинга. Погледна през балкона и видя да слиза монреалската група начело с Данглар, приведен под обилния снеговалеж. С удоволствие би му казал откъде изгрява луната, както би се изразил главният суперинтендант.
149
XXIII
Чудна работа, излиза, че три дни стигат, за да си създадеш навик и дори да придобиеш рутина, мислеше Адамсберг, паркирайки пред Канадската кралска жандармерия, на няколко метра от усърдната катеричка, която пазеше входа. Усещането за нещо чуждо изчезваше, всеки започваше да вие гнездо на новата територия и да го нагажда към собствената си форма, така както човек се намества в любимото си кресло. Този понеделник всеки зае същото място в залата за събрания, за да изслуша инструкциите на главния суперинтендант. След работата с гражданите - лаборатория и обработване на пробите. Задачи, които Адамсберг записа, за да ги включи в дневната си поща за Мордан.
Адамсберг остави фернан Санкартие да се разправя с картоните и да пуска автоматизираните пуансо-ни. Облегнати на един бял парапет, двамата наблюдаваха движението на остриетата. От два дни насам Адамсберг спеше лошо и монотонното движение на десетките пуансони го замайваме.
- Туй нещо направо те зашеметява. Искаш ли да ида за по едно редовно?
- Двойно редовно и късо, Сайкартие.
Сержантът се върна, като вни иателно крепеше двете чаши.
- Да не се прогориш - каза той и подаде на Адамсберг кафето му.
Двамата мъже отново се наведоха над парапета.
- Някой ден — каза Санкартие - няма да можеш да се изпикаеш спокойно в снега, без отнякъде да изскочи баркод и три полицейски хеликоптера.
150
- Някой ден - повтори Адамсберг като ехо - няма да имаме нужда да разпитваме хората.
- Някой ден няма да имаме нужда дори да ги виждаме. Да им чуваме гласовете и да се питаме дали случайно. Ще цъфтим на мястото на престъплението, ще взимаме проба от изпарила се пот и после ще идем у дома му на виновния, ще го щипнем с една пинсета и ще го турнем в кутия по мярка.
- Някой ден ще умираме от скука.
- Не го ли харесваш питието?
- Не особено.
- Не е по нашата специалност.
- Скучаеш ли тук, Санкартие?
Сержантът обмисли отговора си.
- По ще ми е по вкуса да се върна на улицата. Където да си служа с очите си и да пикая в снега, ако разбираш какво искам да кажа. Още повече, че блондинката ми остава в Торонто. Ама не казвай на боса, че ще дудне.
Светна червена лампичка и двамата мъже замряха за миг, загледани във вече неподвижните пуансони. После Санкартие тромаво се отдръпна от парапета.