- Дай да се размърдаме, че ако боса ни пипне да броим гаргите, ще си изяде чорапите.
Извадиха картоните и заредиха палетата с нови. Санкартие отново включи пуансоните.
- В Париж много ли работиш на улицата? - попита той.
- Възможно най-много. Освен това се разхождам, крача, блея.
- Късметлия си ти. Значи разрешаваш случаите, като хвърчиш над облаците, а?
- В известен смисъл - усмихна се Адамсберг.
- В момента имаш ли нещо хубаво?
Адамсберг направи гримаса.
- Не това е думата, Санкартие. В момента копая земята.
151
- Да не си попаднал на кост?
- На много кости. На цял мъртвец. Само че мъртвецът не е жертвата, а убиецът. Един стар мъртвец, който убива.
Адамсберг се взря в кафявите очи на Санкартие, които бяха почти толкова кръгли, колкото топчетата, завинтени върху лицата на играчките.
- Ами - отвърна Санкартие - щом още убива, значи не е съвсем мъртвец.
- Напротив - настоя Адамсберг, - съвсем мъртвец е, уверявам те.
- Ами значи се противи - заяви Санкартие, като разтвори ръце. - Мята се като дявол в светена вода.
Адамсберг се облакъти на парапета. Най-после една ръка, която невинно се протягаше към него след ръката на Клемантин.
- Ти си добро ченге, Санкартие. Улицата ти трябва иа теб.
- Мислиш ли го туй?
- Сигурен съм.
- Във всеки случай - каза сержантът, като поклати глава - някой ден ще ти прещипе пръстите тоз дявол. Внимавай, ако ми позволиш. Все някой ще каже, че си спрял на завоя.
- Тоест?
- Че спиш посред бял ден, че не си в ред с главата де.
- А, това вече го казаха, Санкартие.
- Тогава затваряй си човката и не се опитвай да ги убеждаваш. А пък в моята книга пише, че си на права пътека. Търси си го проклетия демон и докато не си го пипнал за ревера, не дрънкай много.
Адамсберг остана наведен над парапета, заслушан в облекчението, което му носеха думите на колегата с чистото чело.
- А ти, Санкартие, защо не ме смяташ за луд?
- Защото не си, не е трудно за проумяване. Ще обядваме ли? Вече е време.
152
На другия ден вечерта, след още един ден, прекаран пред автоматичната линия, Адамсберг със съжаление се раздели с благотворния си колега.
- Кой ще ти е еш утре? - попита го Санкартие, докато го придружаваше до колата му.
- Жинет Сен Прьо.
- Добър френд е това момиче. Можеш да си на спокойствие.
- Но ти ще ми липсваш - каза Адамсберг и му стисна ръката. — Ти ми направи голяма услуга.
- Как е възможно туй?
- Възможно е и толкова. А ти? С кого ще работиш?
- С тази, дето е скъпа за издръжка. Ще ми припомниш ли името й?
- Скъпа за издръжка?
- Дебела - смутено преведе Санкартие.
- Аха. Виолет Ретанкур.
- Извинявай, че пак вдигам въпроса, но когато го пипнеш онзи проклет мъртвец, дори да е след десет години, можеш ли да ми го съобщиш туй ?
- Толкова ли те интересува?
- Да. Щото ти станах приятел.
- Ще ти го съобщя. Дори след десет години.
В асансьора Адамсберг се озова лице в лице с Данглар. Двата дни със Санкартие бяха смекчили настроението му и той отлагаше желанието си отново да се разправя със заместника си. Затова само попита с
неутрален тон:
- Ще излизате ли тази вечер, Данглар?
- Капнал съм. Ще взема един залък и ще си лягам.
- Как са децата? Всичко наред ли е?
- Да, благодаря - отвърна капитанът, леко изненадан.
153
Докато се прибираше вкъщи, Адамсберг се усмихваше. Напоследък Данглар не го биваше особено в конспирацията. Предишния ден колата му потегли в осемнайсет и трийсет и се прибра почти в два часа през нощта. Време, през което да отиде до Монреал, да чуе същия концерт и да извърши доброто си дело. Кратки нощи, които оцветяваха кръговете под очите му. Добрият Данглар, толкова сигурен в инкогнитото си, стиснал устни, за да не издаде издадената си тайна. Тази вечер - последен концерт и последно отиване и връщане за верния капитан.
От прозореца си Адамсберг видя предпазливото му излизане. Приятен път и приятно слушане, капитане. Все още гледаше подир отдалечаващата се кола, когато му се обади Мордан.
- Съжалявам за закъснението, господин комисар, тук имаше голяма патаклама, един хем искаше да убие жена си, хем се обади да ни каже. Наложи се да обградим сградата.
- Щети?
- Няма. Нещастникът заби пьрвия си куршум в пианото, а втория в крака си. За късмет се оказа с две леви ръце.
- Някакви новини от Елзас?
- Най-добре да ви прочета статията на осма страница. „Убийството в Шилтигем под въпрос? В резултат от разследването, водено от жандармерията в Шилтигем след трагичното убийство на Елизабет Уинд, извършено през нощта в събота, 4 октомври, прокуратурата нареди да се задържи Б. Ветийо. Но според информацията, с която разполагаме, Б. Ветийо е бил подложен на повторен разпит от един високопоставен парижки комисар. Според същия източник убийството на девойката може да бъде приписано на сериен убиец, който вилнее из страната. Тази хипотеза беше категорично отхвърлена от майор Трабелман, който води разследването. Според неговите