154
изявления става дума само за слух. Майорът препо-твърди основателността на ареста на Б. Ветийо.“ Това ли търсехте, господин комисар?
-Точно това. Пазете статията като очите си. Остава само да се молим Брезийон да не чете „Елзаски новини“.
- Искате този Ветийо да бъде обявен за невинен/
- И да, и не. Трудно се копае земята.
- Добре - заключи Мордан, без да разпитва повече.
- Благодаря за имейлите. Изглежда интересно, но не особено вълнуващо, с всички тези картони и пуансо-ни.
- Жюстен се чувства в свои води, Ретанкур се приспособява без всякакъв проблем, Воазне открива в анализите сюрнатуралистична нотка, фроаси търпи, Ноел губи търпение, Есталер се чуди, Данглар ходи на
коцерт.
• А вие, господин комисар?
- Аз? Мен ме наричат „хвърчащ над облаците . Запазете това за себе си, Мордан. Както и статията.
От Мордан Адамсберг премина към Ноела, чиято разгаряща се страст със сигурност го разсейваше от дразнещото откритие в Монреал. Решителната девойка бързо реши проблема с мястото на срещите им. Той я взимаше от плочата на Шанплен, поемаха по велосипедната алея и за четвърт час стигаха до магазинчето, където даваха колела под наем и чиито из-метнат прозорец не се затваряше. Ноела носеше в раницата си всичко необходимо за оцеляването им ще рече сандвичи, напитки и надуваем дюшек. Адамсберг си тръгваше към единайсет вечерта и поемаше по пътеката на пирогите, която вече знаеше наизуст, минаваше покрай обекта, махваше на пазача и поздравяваше река Утауе, преди да си легне да спи.
Работа, река, гора и девойка. Не изглеждаше толкова лошо. Да не мисли за младия татко, а колкото
155
до 7 ризъбеца, да си спомни думите на Санкартие. Да знаеш, че си на права пътека. Щеше му се да вярва именно „а Санкартие, аьпреки че според намете на Портланс и Ладусьор в групата не ценяха особено интелигентността му.
Вечерта една лека сянка помрачи картината - кпа-тък диалог с Ноела, за щастие бързо приключен
- Отведи ме със себе си - бе заявила девойката излегнала се върху надуваемия дюшек.
Адамсберг™' _ инс™"™>“ “говори
- Лъжеш.
Адамсберг я целуна, за да й затвори устата.
156
XXIV
Дуетът с Жинет Сен Прьо вървеше добре, ако не се смята увеличаващата се сложност на стажа, която принуди Адамсберг да си води записки под диктовката на съекипничката си. Преминаване в амплифика-ционна камера, вадене на копия от спесимена с апарат за термическо циклиране.
Добре, Жинет, както кажеш.
Обаче Жинет, която беше колкото разговорлива, толкова и непримирима, улавяше разфокусирания поглед на Адамсберг и упорстваше.
- Недей да се инатиш, просто е като парче кекс. Представи си молекулярна копирна машина, която вади милиарди екземпляри. Ясно?
- Ясно - машинално повтаряше Адамсберг.
- Пробите са маркирани с флуоресцентен индикатор, който улеснява лазерното сканиране. Сега по-добре ли го разбираш туй?
- Всичко разбирам, Жинет. Ти работи, аз ще гледам.
В четвъртък вечер Ноела го чакаше, яхнала велосипеда си, с усмихната и решителна физиономия. Щом надуха дюшека на пода в магазина, гя се излегна, подпря се на лакът и протегна ръка към раницата си. Извади един плик и рече:
- Тя има изненада за теб.
Засмя се и го размаха пред очите му. Адамсберг го загледа подозрително.
- Купила си е билет за същия полет като теб. За другия вторник,
- Прибираш се в Париж? Вече?
- Прибирам се у вас.
- Ноела, женен съм.
- Лъжеш.
Адамсберг пак я целуна, по-разтревожен от предишния път.
157
XXV
Адамсберг спря да си побъбри с катеричката, застанала на пост пред Канадската кралска жандармерия, отлагайки началото на деня, който трябваше да прекара с Мич Портланс. Този ден катеричката си беше взела другарче, което очевидно й пречеше да си изпълнява задълженията с нужното усърдие. Което не важеше за сухара Портланс, учен от класа, влязъл в генетиката, както се влиза в манастир, отдал цялата си любов на дезоксирибонуклеиновата киселина. За разлика от Жинет инспекторът бе неспособен да допусне, че Адамсберг не схваща обясненията му, още по-малко, че не ги гълта с въодушевление, затова излагаше данните, без да намалява ход. Адамсберг записваше в тефтера си едно друго, долавяйки откъслечни думи от този страстен дискурс. Полагане на всяка проба върху порест гребен... Вкарване в секвентор... Порест гребен? - записваше Адамсберг.