Пренасяне на ДНК в разделителен гел с помощта на електрическо поле.
Разделителен гел?
- Внимание! - обяви Портланс. - Тогава започва надбягване на молекулите, по време на което фрагменти от ДНК преминават през гела и достигат фи-налната линия.
- Гледай ти!
- Тоест детекторът улавя фрагментите един по един, щом излязат от секвентора, според дължината им във възходяща градация.
- Изумително - каза Адамсберг и нарисува една голяма мравка царица, преследвана от стотина крилати мъжки мравки.
- Какво рисуваш? - сопна му се Портланс.
158
- Надбягването на фрагментите в гела. За да си го представя по-нагледно.
- И ето го резултата - възкликна Портланс, забивайки пръст в екрана. - Профил от двайсет и осем ленти, показан от секвентора. Прекрасно е, не мислиш ли тъй?
- Много.
-Тази комбинация - продължи Мич, - получена от урината на Жюл Сент Кроа, ако си го спомняш туй, е генетичният му профил, единствен на света.
Адамсберг се полюбува на преобразената в двайсет и осем ленти урина на Жюл. Ето какъв беше Жюл. Ето какъв е човекът.
- Ако това беше твоята урина - каза Портланс, като се поотпусна малко, - щяхме, разбира се, да видим нещо съвсем различно.
- Ама пак двайсет и осем ленти, нали? Не сто чети-рийсет и две?
- Защо сто четирийсет и две?
- Само питам.
- Двайсет и осем, вече ти казах. Значи, ако пречукаш някого, нямаш интерес да пикаеш върху трупа.
Мич Портланс сам си се засмя.
- Не се тревожи от туй, само така си приказвам.
През обедната почивка Адамсберг забеляза Воазне, който пиеше едно редовно и разговаряше с Ладусьор. Направи му знак и Воазне го последва в един ъгъл.
- Разбрахте ли всичко, Воазне? Гелът, надбягването, двайсет и осемте ленти?
- Горе-долу.
- Аз не. Бъдете така добър, изпратете дневния отчет на Мордан, аз не съм способен.
- Сигурно Портланс го дава много бързо - разтревожи се Воазне.
- А аз го давам много бавно. Кажете, Воазне, тази риба говори ли ви нещо? - добави Адамсберг, като извади бележника си.
159
Воазне с интерес разгледа скицата, която Адамсберг ое направил на рибата от езерото Пинк.
Никога не съм виждал такава - каза Воазне озадачен. Сигурен ли сте, че рисунката е точна?
- Нито една люспа не липсва.
- Никога не съм виждал такава - повтори лейте-
„^а;ГЩаЙКИГЛаЮ'-Анее“- —
- Кое?
- Рибите.
- Ами тогава казвайте „риби“, ако обичате. И без това трудно разоирам колегите, не ми усложнявайте живота
- иткъде идва тази риба?
- От едно тъпо езеро, лейтенант. Две езера, поставе-
НИеМоля?РХУ ДРУГ° ЖИВ° е3еР° ВЪрХу МЪРТВ0 езеР°-
- Двайсет метра дълбочина, три метра тиня на десет хиляди години. На дъното вече нищо не помръд-
•°п аче вътРе плУва тази антична риба, наследена от времето на морето. Нещо като живо изкопаемо, което няма работа там. Да се чудиш как изобщо е оцеляло и защо. Във всеки случай е живо и здраво и се мята из езерото като дявол в светена вода.
- Бре - възкликна Воазне, впил пламенен поглед в рисунката. - Сигурен ли сте, че „е става дума а ™ каква легенда? d ни
- Надписът си беше съвсем сериозен. Вие за какво я помислихте? За чудовището от Лох Нес?
- Неси не е риба, а влечуго. Къде е това езеро господин комисар? Р ’
Адамсберг гледаше разсеяно в празното и не отго-вори.
- Къде е? - повтори Воазне.
Адамсберг погледна колегата си. Тъкмо се питаше какво би станало, ако Неси се натика във входа на трасбургската катедрала. Щеше да се разчуе И щеше да е необичаен, но не кой знае колко скандални факт, тъй като чудовището от Лох Нес не издишваше
160
огън от ноздрите си и следователно не можеше да подпали бисера на готическото изкуство.
- Извинявате, Воазне, бях се замислил. Езерото се казва Пинк и не е далеч оттук. Розово и синьо, прекрасно на повърхността. Но не се доверявайте на външния вид. И ако забележите някоя риба, хванете ми я.
- А, не - възрази Воазне. - Аз не ловя риби. Аз ги обичам.
- Е, аз пък тази не я обичам. Елате, ще ви покажа езерото на картата.
Вечерта Адамсберг направи всичко възможно да не срещне Ноела - паркира на една по-далечна улица и влезе в сградата си през задната врата на приземието. Освен това избегна пътеката на пирогите. Мина през гората, пресече пътеката и срещна пазача, който тъкмо бе застъпил на пост.
- Ей, мен - махна му пазачът. - Пак ли си раздвижваш кокилите?
- Да, здрасти и бай - усмихна се Адамсберг и продължи пътя си.