- Кротко, мен. По-хубаво ще направиш да приключиш за тази вечер и да идеш да походиш с кокили. Че вече сам си говориш.
- На теб ти говоря. За баба ми.
- Пука му на пуловера ми за баба ти. Виж, теб като те гледам, тръгнал си отгоре надолу и зле ще свършиш. И говоренето ти не е като хората.
- Никъде не съм тръгнал. Седя си тук, на стола.
-- Отвори си ушите, французино. Къркан си като мотика и имаш кръгове около зъркелите. Да не те е зарязала блондинката? Туй не е причина да се валяш по земята. Хайде, чупка! Повече не ти наливам.
- Напротив - заяви Адамсберг и подаде чашата си.
- По-добре си трай, французино! Мърдай оттук или викам прасетата.
Адамсберг избухна в смях. Прасетата. Ама че смешка!
- Извикай прасетата и ха са се приближили, ха съм те надянал!
- Христосе - нервира се барманът. - Няма да се разправяме с часове. Вече започваш да ми се движиш по големия нерв. Хайде, чупка де!
И барманът, мъж с телосложение на канадски дър-вар от книжките с картинки, заобиколи бара, хвана Адамсберг под мишниците и го повдигна от стола. Извлече го до вратата и го остави прав на тротоара.
167
" "ред,"рели той' ™ “У МУ нахлупи и шГа?™ТлZZ Т,'Г™ *"“<• * голям студ. Съобщиха гтиа . - Н01Ц 1це паДне
- Колко е часът9 Вече ПО'долу от нулата.
-Десет и четвъот FW виждам часовниците си.
шен и се прибери на к^илГ Не 7™'”' БъдипослУ' намериш друга блондинка. ^ Тревожи’ си
койтРосмъкТв^Гс™оГсГо0тПНа 3аД Адамсберг>
го навлече откъм правиГаТа ctoIhTИ УСПЯ Д3 не. За какво му е блондинка. Бл°ндинка, как
- Имам една блондинка в пгтпия1
“КЗД Zгс - тол'за-
пътеката на пирогите Им шинално го отведоха на Ноела можедГо ™ спГе™:™0™ ЧУВС™°' * вия вълк. Извади „жобпото си феиеГеТг ^ ”*
като освета околността с нес„^е„ же т М"аЛИ'
- За какво ми е' -
Бабаит като него спотS СЪВСеМ СЗМ На пътеквта. сета и риби, може да се птъ Н Д3 Пребори мечка, пране е ли така? ^Ве и от една блондинка,
-“КГГ^иТГГ "ЪТе“та' ^
ПЪТЯ, настанен в ходилата mv п ох°Л’ споменът за
макар и от време иа време да го отелога“,“ вилната посока ида гоблъска,,“Ше от "Р1“ ваше му се, че вече е пппгт някои дънер. Стру-
мой човек, бива си те. оловил Г1ЪТЯ. Страшен си,
то препречваше^ътя муДи ИЗбегне ниския кл°н, кой-
наваше с наведена глава Дъпв К°ИТ° обикновено ми-челото и го събори на земята Пъп Г° ХаЛ°Са Право по после по лице, като пъпетя ’ рво падна на колене, нищо, за да смекчат удара ^ ™ УС™Ха Д3 напРавят
168
xxvir
Повдигаше му се, когато се свести. Пулсиращата болка в челото му беше толкова силна, че с мъка отвори очи. Когато успя да фокусира погледа си, не видя нищо. Черен мрак.
Черно небе, разбра той, тракайки със зъби. Вече не беше на пътеката, а вън от нея, проснат на земята в ледения студ. Повдигна се на лакът, прикрепвайки главата си с ръка. След това седна на нестабилната почва, неспособен да направи повече. Какви ги бе вършил, мили Боже? Разпозна бученето на Утауе, съвсем наблизо. По това поне можеше да се ориентира. Намираше се встрани от пътеката, на петдесет метра от квебекския си дом. Трябва да бе загубил съзнание след удара в клона, после бе ставал, падал, вървял и пак падал. Опря се с ръце на земята и се изправи, подпирайки се на дънера на едно дърво, за да преодолее световъртежа. Петдесет метра, още петдесет метра и ще си бъде у дома. Несръчно запристъпва в хапещия студ, като на всеки петнайсет крачки спираше, опитвайки се да запази равновесие, после пак тръгваше. Мускулите на краката му като че ли се бяха стопили.
Осветеното фоайе насочи последните му крачки. Бутна и разтърси стъклената врата. Ключът, за Бога, гадният ключ. Подпрян на лакът на едното крило, с лице, обляно в студена пот, Адамсберг го измъкна от джоба си и отключи вратата пред изумения поглед на пазача.
- Христосе, добре ли сте, господин комисар?
- Не особено - произнесе Адамсберг.
- Имате ли нужда от помощ?
Адамсберг направи знак, че не, и болката разцепи главата му с нова сила. Имаше само едно желание -да легне и да не говори.
169
- Няма нищо - слабо изрече той. - Сбиване. Банда.
- Мръсни псета. Вечно се разхождат на глутници и търсят с кой да се сдърпат, майчицата им.
Адамсберг потвърди с кимване и влезе в асансьора. Щом се озова в апартамента си, се втурна в банята и изхвърли максимално количество алкохол. Господи Боже, що за гнусотия са му дали? Просна се на леглото с омекнали крака и треперещи ръце, като държеше очите си отворени, за да не му се върти стаята.