Пазачът го спря на вратата.
- По-добре ли си? - попита той. - Лично ти беше в смешно състояние снощи. Мръсен бандит. Поне даде ли му да разбере?
- Дадох й на цялата банда. Съжалявам, че ви събудих.
- Не си. Не спях, макар че беше почти два часа. Имам безсъния.
- Почти два часа? - попита Адамсберг. - Толкова късно?
- Точно два без десет. А аз не спях, не е ли гадно?
Адамсберг замислено пъхна юмруци в джобовете си, слезе към Утауе и веднага сви вдясно. Изключено бе да седи покрай реката в този студ, че и да попадне на онази фурия Ноела.
Два без десет. Комисарят крачеше напред-назад по малкия плаж на брега. Шефът на гъските пак се бе хванал на работа и мобилизираше войските си за през нощта, като приканваше към ред бегълците и заблудените. Чуваше го как кряка зад гърба му. Ето ви един мъжкар, който не страда от душевни терзания и положително няма да отиде да се натряска в неделя вечер в кафене на улица Лавал. Това беше сигурно, но ни най-малко не намали ненавистта на Адамсберг към безупречния гъши шеф. Гъсок, който всяка сутрин проверява дали перата му са добре пригладени и си завързва връзките на обувките. Адамсберг вдигна яка-
173
та на сакото си. Остави гъсока и размисли, поблъс-кай си мозъка, както бе казала Клемантин, просто е като парче кекс. Следвай съветите на Санкартие и Клемантин. Засега те са единствените ти ангели хра-нители - една нестандартна възрастна жена и един невинен сержант. Всеки със своите ангели.
Два без десет сутринта. Преди клона си спомняше всичко. Бе попитал бармана колко е часът. Десет и четвърт, време да си лягаш, мен. Колкото и да залиташе, едва ли са му трябвали повече от четирийсет минути да стигне до клона. Нека са четирийсет и пет. Но не повече, защото тогава краката му си го носеха без проблеми. Значи се е ударил в дървото към единайсет часа. После - събуждането край пътеката и двайсетина минути до сградата. Ще рече, че е дошъл на себе си в един и половина сутринта. Тоест, че са изтекли два часа и половина от клона до идването му в съзнание край пътеката. Сиреч, че за два часа и половина е изминал разстояние, което обикновено не му отнема повече от половин час.
Какво е правил през тези два часа и половина? Никакъв спомен. Без съзнание толкова време? При минус дванайсет градуса? Би замръзнал на място. Няма как да не се е движил, да не е ходил. Освен ако непрекъснато не е падал по пътя - падал и ставал, припадал и ставал.
Алкохолът, смесването на питиетата. Беше срещал мъже, които след цяла нощ пиене и пеене не си спомняха абсолютно нищо. Мъже в изтрезвителя, които питаха какво са правили предишния ден, след като бяха напердашили жена си и изхвърлили кучето през прозореца. Губеха им се по два-три часа, преди да ги повали сънят. Действия, думи, жестове, които не се запечатваха в пропитата им от алкохол памет. Сякаш огнената течност възпрепятстваше записването на спомена, така както мастилото от писалката не остава следи върху мократа хартия.
174
Какво беше пил? Три уискита, четири чаши вино, един коняк. И ако барманът, несъмнен специалист в своята област, бе сметнал за необходимо да го изхвърли значи е имало защо. Барманите измерват алкохолния ви градус със същата точност като балоните на жандармерията. Човекът бе видял, че клиентът му прекосява червената линия, и дори за няколко пиаст-ри отгоре не би му сервирал още една чаша. Ге са си такива. Приличат на търговци, обаче са химици, бдителни филантропи, спасители на плажа. Онзи впрочем му беше нахлупил шапката на главата, много добре си спомняше.
Толкова по въпроса, заключи Адамсберг, тръгвайки обратно към апартамента си. Монументално освин-ване и халосване по челото. Насвяткан и зашеметен. Два часа и половина се беше клатушкал по тази тъпа пътека - напред, назад и надолу. Толкова пиян, че на-квасената му памет е отказала да си води записки. Ье влязъл в този бар, за да открие прословутата забрава, сгушена на дъното на чашите. Е, бе постигнал, дори задминал целта си.
Чувстваше се доста добре, когато се прибра и се зае да си приготвя багажа. След него в белия апартамент нямаше да остане нищо. Щеше му се да намери и в Париж подобен вакуум. Бе пренаситен с турбулен-тности, с черни облаци, които се блъскаха един в друг като надути жаби, без да забравя за светкавиците, разбира се. Налагаше се да разреже облаците на малки късчета, да постави всяко от тях върху предметното стъкло. Вместо да смесва всичко в една голяма торба и да го пренася в насипно състояние. Нямаше да е зле да отстранява препятствията както го бяха учили тук, проба по проба, според дължината във възходяща градация Ако можеше. Помисли си за предстоящото препятствие - утре в 20,10 ч Ноела щеше да се качи заедно с него в самолета за Париж.