175
XXVIII
На сутринта главата вече не го болеше и Адамсберг пристигна в жандармерията точно навреме. Паркира колата си под същия клен и поздрави катеричката, намирайки някаква очистителна утеха в отскоро усвоената квебекска рутина. Всички колеги го попитаха как е, без нито един да направи и най-малък ироничен намек за напиването му. Сърдечност и дискретност. Жинет констатира, че цицината на челото му е поспаднала, поздрави го и за пореден път я намаза с лепкавата помада.
Такава дискретност, учуди се комисарят, че Лалиберте не бе счел за нужно да уведоми френския екип за случката в „Шлюза“. Главният суперинтендант се бе задоволил да запознае колегите с трезвата версия за нощен сблъсък с нисък клон. Адамсберг оцени елегантния пропуск, още повече, че всеки би се изкушил да се позабавлява с подобна пиянска история. Данглар би извлякъл полза от набега на комисаря в неговата запазена област, а Ноел не би пропуснал да разкаже някой и друг двусмислен виц. И от дума на дума историята щеше да стигне до антуража на Брезийон и да навреди на Адамсберг в разследването на случая с фавр. Единствена Жинет бе уведомена, за да се погрижи за здравето му, а тя бе останала също така няма. Ако тук имаше Клюкарник, то благоприличието и сдържаността биха го свели до размерите на носна кърпичка, докато в Париж той проявяваше склонност да се разраства извън стените на управлението и да се разлива по тротоарите чак до „Бирарията на философите“.
Единствен Данглар не го попита как е. Поради предстоящото излитане той отново бе изпаднал в състояние на ужасено вцепенение, което се опитваше да скрие, доколкото може, от квебекчаните.
176
Адамсберг прекара последния ден като усърден ученик, напътстван от Алфонс филип-Огюст1, човек толкова смирен, колкото прочуто бе името му. В петнайсет часа суперинтендантът нареди да се спре работата и събра шестнайсетте съекипници за кратко обобщение и чаша за сбогом.
Дискретният Санкартие се приближи до Адамсберг.
- Носът ти беше увиснал, нали? - попита го той.
- Как така? - предпазливо изрече Адамсберг.
- Няма да ме убедиш, че си се фраснал в клон. Ти си горски човек, а оная пътека я познаваш като ботушите си.
- Е и?
- Е и в моята книга пише, че си имал блус с твоя случай или с нещо, от което ти се е сгаднило. Взел си да пиеш и си се фраснал в клона.
Готов бе за улицата Санкартие, с тази наблюдателност.
- Има ли значение как съм се фраснал в клона.
попита Адамсберг.
- Има. Когато имаш блус, най-лесно се фрасваш в клони. А ти заради твоя дявол е най-добре да ги избягваш.
Адамсберг му се усмихна.
- Не ме забравяй - каза Санкартие и му стисна ръката. - Обещал си ми да ми кажеш, когато пипнеш твоя проклетник. Един течен сапун с бадемово мляко можеш ли да ми изпратиш?
- Моля?
- Познавах един французин, който имаше такъв. Аз
лично харесах миризмата.
- Дадено, Санкартие, ще ти изпратя колет.
Щастие в сапуна. За миг Адамсберг завидя на желанията на сержанта. Ароматът на бадемово мляко чудесно би му подхождал. Be измислен за него.
1 филип-Огюст Завоевателя (1165-1223) - крал на франция. -Б. пр.
177
Във фоайето на летището Жинет за последен път провери как е хематомът на челото на Адамсберг, докато той се оглеждаше, очаквайки появяването на Ноела. Наближаваше часът за качване и никаква Ноела не се виждаше наоколо. Комисарят започна да диша по-леко.
- Ако те заболи в самолета заради налягането, вземи това - каза Жинет и му изсипа четири хапчета в ръката.
После натика тубата с помадата в багажа му и му нареди да се маже с нея още една седмица.
- Да не забравиш - добави тя недоверчиво.
Адамсберг я целуна, после отида да се сбогува с
главния суперинтендант.
- Признателен съм ти за всичко, Орел, и благодаря, че не каза на колегите.
- Христосе, на всеки се случва да се натаралянка и не е полезно да се барабани, та всички да чуят. После не можеш им затвори човката.
Бученето на реактивните двигатели произведе върху Данглар същия ефект като на отиване. Този път Адамсберг не седна до него, но постави Ретанкур зад гърба му със същата мисия. Която тя изпълни на два пъти по време на полета, и то толкова добре, че когато на сутринта кацнаха на Роаси, всички се бяха схванали и оклюмали с изключение на Данглар, който бе отпо-чинал и в пълна форма. Обстоятелството, че е невре-дим и стъпил на твърда почва в столицата, отваряше пред него нови хоризонти и му вдъхваше снизходителни и оптимистични мисли. Което го подтикна, преди да се качи в автобуса, да се отправи към Адамсберг.
- Съжалявам за онази вечер - каза му той. - Извинявам ви се. Не това исках да кажа.