Адамсберг кратко кимна, после членовете на Бригадата се разпръснаха. Ден за почивка и възстановяване.
178
И за възвръщане на старите навици. Сравнен с огромните канадски пространства, Париж му се стори тесен, дърветата - хилави, улиците - свръхнаселени, а катериците — приели формата на гълъби. Освен ако самият той не се бе върнал смален. Предстоеше му размисъл, налагаше се да раздели пробите на парчета и късчета, добре си спомняше.
Щом се прибра, Адамсберг си приготви истинско кафе, седна на кухненската маса и се зае да изпълни необичайната за него задача на организирания размисъл. Картонче, молив, предметно стъкло, проби. Не получи резултати, достойни за лазерен секвентор. След час усилия бе отбелязал малко неща.
Мъртъв съдия, тризъбец. Рафаел. Следи от нокти на мечка, езерото Пинк, дявол в светена вода. Изкопаема риба. Предупреждението на Вивалди. Младият
татко, 2 лабрадора.
Данглар, „В моята си книга вие сте един завършен глупак, господин комисар.“ Санкартие Добрия. „Търси си го проклетия демон и докато не си го пипнал за ревера, не дрънкай много. “
Запой. Два часа и половина на пътеката.
Ноела. Отърван.
Толкова. При това неподредено във възходяща градация. В бъркотията се открояваше само един положителен факт - беше се отървал от онова побъркано момиче, което бе задоволителен завършек.
Докато разопаковаше багажа си, попадна на помадата на Жинет Сен Прьо. Не беше най-доброто като спомен от пътуване, макар в тази туба да бе съсредоточено всичкото благоразположение на квебекските му колеги. Страхотно добри френдове. Само да не забрави да изпрати на Санкартие ароматния течен сапун. Което го подсети, че не бе донесъл нищо на Клемантин, дори едно бурканче с кленов сироп.
179
XXIX
Работата, която го чакаше в Бригадата този четвъртък сутринта във вид на пет високи купчини хартия на масата му, за малко да го прати на разходка покрай Сена, независимо че парижката река му се струваше жалка в сравнение с могъщата Утауе. Но разходката го блазнеше повече от проучването на делата.
Първият му жест бе да закачи на дъската за обяви една пощенска картичка със снимка на Утауе и бучащите й водопади сред червените дървета. Отстъпи, за да види какъв е ефектът, който му се стори толкова жалък, че веднага махна картичката. Снимката не носи в себе си ледения вятър, грохота на водата, ярост-ното крякане на гъшия шеф.
Проучва дела през целия ден, проверява, подписва, разпределя, запозна се със случаите, появили се в Бригадата през последните две седмици. Един тип беше пребил друг тип на булевард Ней и за завършек му се бе изпикал отгоре. Ако пречукаш някого, нямаш интерес да пикаеш върху трупа. Този щеше да го пипне тутакси благодарение на пикнята му. Адамсберг подписа и докладите на лейтенантите си и си даде почивка, колкото да посети дойната крава-хранителка и да изпие едно „редовно“. Мордан пиеше какао, кацнал на едно от високите столчета като голяма сива птица върху комин.
- Позволих си да проследя вашия случай в „Елза-ски новини“ - каза той, като изтри устните си. - Ветийо е в предварителния арест, процесът започва след три месеца.
- Не е той, Мордан. Направих всичко възможно да убедя Трабелман, но напразно, не ми вярва. Никой не ми вярва.
180
- Няма достатъчно доказателства?
- Няма нито едно. Убиецът е от невидимия вид. Вече от години се стопява в мъглата.
Не смяташе да споделя с Мордан, че убиецът е мъртъв, и да загуби доверието на още един от подчинените си. Не се опитвай да ги убеждаваш, бе казал Санкартие.
- Какво смятате да правите? - попита Мордан с интерес.
- Да изчакам следващото убийство и да му скоча отгоре, преди да се е изпарил.
- Не е много хитро - изкоментира Мордан.
- Никак даже. Но какво прави човек, когато иска
да улови призрак?
Най-изненадващо Мордан се зае да обмисля въпроса. Адамсберг седна на съседен стол и краката му увиснаха във въздуха. Осем такива столове бяха за-винтени за стената на Клюкарника и Адамсберг си мислеше, че ако осмина колеги се настанят отгоре им, ще заприличат на лястовички върху жица. Но по-добна конфигурация до момента не се бе получавала.
- Какво прави? - настоя Адамсберг.
- Раз-драз-ва го - обяви Мордан.
Майорът винаги говореше извънредно отчетливо, разделяйки сричките, понякога наблягайки на една оз тях като пианист, който задържа пръста си върху един клавиш. Накъсано и бавно темпо, в което бързаците се препъваха, но което допадаше на комисаря.
- И как по-точно?
- В приказките някое семейство се настанява в дом, обитаван от призраци. До този момент призракът се е държал прилично и не е досаждал на никого.