- Благодаря, Данглар, благодаря за помощта.
Купчините папки бавно намаляваха. Адамсберг се надяваше да поработи през почивните дни и в понеделник вече да може да се заеме с новите случаи и с тризъбеца. Инцидентът с пътеката пораждаше у него нелогична потребност спешно да се отърве от стария си враг, който хвърляше сянка върху най-дребното нещо, върху следите от мечешки нокти, върху едно безобидно езеро, върху една риба, върху едно банално напиване. Тризъбеца пъхаше остриетата си във всички пукнатини на корабния корпус.
187
Адамсберг рязко се изправи и отново отиде в кабинета на заместника си.
- Данглар, ами ако тогава съм се напил като звяр не за да забравя съдията и таткото? - каза той, като нарочно пропусна да включи Ноела в терзанията си. - Ако всичко е започнало, откакто Тризъбеца излезе от гроба си? Ако съм се напил, за да изживея това, което е изживял брат ми - алкохола, пътя през гората, амнезията? Като подражание? За да намеря път към него?
Адамсберг говореше с пресеклив глас.
- Защо не? - отвърна Данглар уклончиво. - Желание да се слеете с него, да го срещнете отново, да поставите крака в стъпките му. Но това не променя случилото се през онази нощ. Припишете го на запоя и удара и го забравете.
- Не, Данглар, мисля, че това би променило всичко. Би означавало, че реката е разрушила дигата и в кораба има пробойна. Ще трябва да тръгна по течението и да го овладея, преди да ме е отнесло. След което да запуша течовете и да изгреба водата.
Две дълги минути Адамсберг стоя прав и замислен под загрижения поглед на Данглар, после бавно се отправи към кабинета си. фюлжанс го нямаше, но той знаеше откъде да започне.
188
XXX
В един часа през нощта му позвъни Брезийон.
- Господин комисар, в Квебек никога ли не се съобразяват с часовата разлика, когато звънят у нас?
- Какво има? фавр ли? - попита Адамсберг, който се будеше толкова бързо, колкото и заспиваше, сякаш при него границата между съня и реалността не бе много ясно очертана.
- Не става въпрос за фавр! - извика Брезийон. -Има това, че скачате в самолета от 16,50. Стягате си багажа и потегляте!
- Самолета закъде, господин дивизионен комисар? - спокойно се информира Адамсберг.
- Закъде искате да бъде? За Монреал, да му се не види! Току-що говорих с главния суперинтендант Ле-галите.
- Лалиберте - поправи го Адамсберг.
- Все тая. Станало е убийство и имат нужда от вас. Точка по въпроса. Нямаме избор.
- Съжалявам, не схващам. В жандармерията им не сме се занимавали с убийства, а с генетични отпечатъци. Лалиберте не се сблъсква с убийство за пръв път през живота си.
- Но за пръв път през живота си има нужда от вас.
- Откога парижката бригада се занимава с монреалските убийства?
- Откакто са получили писмо, анонимно, моля ви се, в което пише, че вие сте човекът. Жертвата им е французойка и е свързана с някакъв случай, с който сте се занимавали там. Абе има някаква връзка и сте им необходим.
- Е хубава работа - на свой ред се нервира Адамсберг. - Да ми изпратят доклада си и ще им дам нуж-
189
ната им информация оттук. Няма цял живот да летя насам-натам.
- Гочно това му казах на Легалите, представете си. Но нищо не може да се направи. Имат нужда от очите ви. Легалите настоява. Иска да видите жертвата.
- Дума да не става. Имам купища работа. Да ми изпрати досието по случая.
- Чуйте ме добре, Адамсберг. Повтарям, че нямаме избор, нито вие, нито аз. Министерството много е настоявало, за да ни сътрудничат за анализа на ДНК. Не били много навити в началото. Така че сме им длъжници. Тоест няма накъде. Схващате ли? Съгласяваме се възпитано и вие отлитате за Монреал. Обаче съм предупредил Легалите, че няма да сте сам. Взимате и Ретанкур.
- Няма нужда, способен съм да пътувам и без екскурзовод.
- Предполагам. Обаче заминавате с придружител, и толкова.
- Тоест? С ескорт?
- Защо не? Чувам, че сте се затърчали подир някакъв мъртвец.
- Е това вече... - тихо каза Адамсберг.
- Именно. Имам един добър приятел в Страсбург, който ме информира за забежките ви. Бях ви препоръчал да се поснишите, спомняте ли си?
- Отлично си спомням. Значи задачата на Ретанкур ще е да следи какво правя? Заминавам със заповед и под контрол, така ли?
Брезийон смекчи тона си.
- Под закрила ще е по-точно - каза той.
- Причина?
- Не оставям моите хора да пътуват сами.
- Тогава прикачете ми някой друг. Данглар.
- Данглар ще ви замества, докато отсъствате.
- Тогава дайте ми Воазне. Не съм й по сърце на Ретанкур. Отношенията ни са добри, но студени.
190
-Това е предостатъчно. Ще бъде Ретанкур и никой друг. Тя е многофункционален полицай, който преобразява енергията си в каквото пожелае.