- Да, известно ми е. От една година насам това се е превърнало в мит.
- Не сега е моментът да спорим и искам да си доспя. Натоварен сте с тази мисия и ще я изпълните. Документите и билетите ще бъдат в Бригадата в тринайсет часа. Лек път. Отхвърлете тази работа и се връщайте.
Адамсберг остана седнал на леглото си със слушалката в ръка. Беше изумен. Жертвата е французойка и какво от това? Пак е от компетенцията на местната жандармерия. Какво му става на Лалиберте? Да го кара да прекосява Атлантическия океан, за да я види с очите си? Ако става дума за разпознаване, да му изпрати снимки по пощата. На какво си играе? На шефа на гъските?
Адамсберг събуди Данглар, после Ретанкур, за да им каже да бъдат на поста си утре, събота, по нареждане на дивизионния.
- На какво си играе? - попита той Данглар на другия ден сутринта. - На шефа на гъските? Да не си мисли, че си нямам друга работа, освен да се разкарвам между Франция и Квебек?
- Искрено ви съчувствам - заяви Данглар, който би се чувствал неспособен да преживее още един полет.
- Какво може да означава това? Имате ли някакво предположение, капитане?
- Никакво.
- Очите ми. Какво им е на очите ми?
Данглар замълча. Очите на Адамсберг несъмнено бяха особени. Направени от почти разтопена материя като кафявите водорасли и способни като тях кратко да проблясват на силна светлина.
191
- С Ретанкур на всичкото отгоре - добави Адамсберг.
- Което може би не е лоша идея. Започвам да мисля, че Ретанкур е изключителна жена. Тя успява да преобрази енерг...
- Знам, Данглар, знам.
Адамсберг въздъхна и седна.
- След като нямам избор, както три пъти ми повтори Брезийон, вие ще трябва да извършите едно спешно проучване вместо мен.
- Кажете.
- Не искам да занимавам майка ми с това, разберете. На нея и без това й е достатъчно тежко.
Данглар присви очи и задъвка края на молива си. Имаше богат опит с несвързаните приказки на комисаря, но притокът на нелепости и резките скокове на мисълта му все повече го безпокояха.
- Вие ще го направите, Данглар. Вас особено ви бива за това.
- За кое?
- Да намерите брат ми.
Данглар отхапа цяло парче от молива си и го задържа между зъбите си. В момента охотно би изпил чаша бяло вино, нищо, че беше девет сутринта. Да намери брат му.
- Къде? - деликатно попита той.
- Нямам представа.
- На гробищата? - промърмори Данглар и изплю парчето в ръката си.
- Какво общо има гробището? - изненадано го погледна Адамсберг.
- Общото е, че вече издирвате един убиец, мъртъв от шестнайсет години. Няма да стане.
Адамсберг разочаровано сведе поглед.
- Вече не сте с мен, Данглар. Не проявявате солидарност.
- Къде не съм с вас? - повиши тон капитанът. - В гробниците?
192
Адамсберг поклати глава.
- Не проявявате солидарност, Данглар - повтори той. - Обръщате ми гръб, каквото и да ви кажа. Защото сте взели страна. Страната на Другия.
- Това няма нищо общо с Другия.
-Ас какво?
- Омръзна ми да търся мъртъвци.
Адамсберг вяло вдигна рамене.
- Толкова по-зле, Данглар. Щом не искате да ми помогнете, ще го направя сам. Трябва да го видя и да
поговоря с него.
- И как ще стане това? - процеди Данглар. - Като
въртите маси?
- Какви маси?
Капитанът се взря в учудените очи на комисаря.
- Но нали е мъртъв! - извика Данглар. - Мъртъв! Как смятате да организирате срещата?
Адамсберг замръзна на място. Светлината по лицето му помръкна като на свечеряване.
- Мъртъв? - повтори той тихо - Откъде знаете?
- Как, нали вие ми казахте! Че сте изгубили брат си. Че се е самоубил след онзи случай.
Адамсберг се отпусна на стола си и пое дълбоко
дъх.
- Господи, приятелю, акъла ми изкарахте. 1 Юмис-лих, че сте чули нещо. Изгубих брат си, да, преди близо трийсет години. Той замина някъде и повече не го видях. Но все още е жив. И трябва да го видя. Няма да въртим маси, Данглар, а дискове. Ще го търсите в мрежата - Мексико, САЩ, Куба, там някъде. Пътува, обикаля градовете, сменя професиите, поне в началото беше така.
Комисарят рисуваше с пръст криви линии по масата, като ръката му следваше скитническия път на брат му. Продължи да говори с мъка.
- Преди двайсет и пет години беше ключар в щата Чихуахуа, близо до границата със Съединените щати.
193
Продавал е кафе, домакински съдове, бельо, мексиканска ракия, четки за дрехи. И портрети, които рисуваше по площадите. Чудесен портретист е.
- Искрено съжалявам, господин комисар - каза Данглар. - Бях разбрал съвсем друго. Говорехте за него като за изчезнал от света.
- Той наистина изчезна от света.
- Нямате ли по-точни сведения, по-скорошни?