- Дървена линия, Орел - тихо помоли Адамсберг, като протегна ръка, - и шивашки метър. Със сантиметри, ако обичаш.
Учуден, Лалиберте престана да се усмихва и изпрати лекаря да донесе линия и метър. Адамсберг направи измерванията си в мълчание, три пъти, точно както ги бе направил три седмици по-рано с жертвата в Шилтигем.
- 17,2 см дължина и 0,8 см височина - промърмори той и записа данните в бележника си.
Провери още веднъж разположението на раните, които образуваха съвършено права линия, без нито
милиметър разместване. _
17,2 см, повтори си той, подчертавайки цифрата, р милиметра повече от максималната дължина, измерена досега. И все пак. - 9
- Каква е дълбочината на раните, Лалиберте.
- Около шест инча.
- Колко прави това?
Лалиберте смръщи вежди, за да пресметне.
- Около 15,2 см — обади се лекарят.
- И за трите рани ли?
- И за трите.
197
Има ли пръст в раните? Зацапани ли са? Или са направени с нов и чист инструмент?
- Има частици от хумус, от листа и парченца чакъл чак до дъното.
- Дръж - каза Адамсберг.
Подаде линията и метъра на Лалиберте и забеляза обърканото му изражение. Сякаш бе очаквал от него ъвсем друго нещо, не това педантично мерене. Какво има, Орел? Нали това искаше? Да я видя? Да - колебливо каза Лалиберте. - Но, Христосе какво беше туй с меренето?
- Оръжието намерихте ли?
Няма и следа от оръжие. Но моите техници го разбраха какво е. Шило с плоско острие.
Твоите техници повече ги бива с молекулите отколкото с оръжията. Не е шило. Тризъба вила е. ’
И откъде го знаеш туй?
полчниГаЙ ^ Да 3абИ6Ш ТРИ ПЪ™ едно шило и Да улучиш права линия и еднаква дълбочина. И двайсет години няма да ти стигнат. Тризъба вила е
- христосе, затова ли мереше?
- Затова и за още нещо, далеч по-дълбоко. Дълбоко колкото тинята в езерото Пинк
Главният суперинтендант все още изглеждаше
тялГбшгГ461'6 МУ беЗПОМОЩНО «а ДО едрото му тяло. Беше ги довел тук с подозрителна бързина но
измерването го бе изумило. Адамсберг се зГита на
какво всъщност се бе надявал Лалиберте
лека^" ™ ТРаВМЗ Н3 ГЛЗВаТа? " П0ПИТа АДамсберг
- Голям хематом отзад на черепа. Ударът е зашеметил жертвата, но не я е убил.
та ЛалибертееШ “ Г° ^ °Т ™""aTa? “
Адамсберг се обърна към него и скръсти ръце
запото съм работ"л"° "одо6ви му-
198
- Йеес - несигурно отвърна суперинтендантът.
- Да или не, Орел? Караш ме да прелитам Атлантическия океан, за да ме заведеш в два часа сутринта да видя един труп, и какво очакваш от мен? Да ти обясня, че жената е мъртва? Щом си ме извикал, значи си наясно, че знам нещо по случая. Поне така ми казаха в Париж. И е точно така, знам нещо. Но това като че ли не те радва. Друго ли искаше от мен?
- Не го взимай лично. Чудя се, толкова.
- Още много има да се чудиш.
- Вдигни целия чаршаф - нареди Лалиберте на лекаря.
Ренал старателно нави чаршафа, както бе направил Менар в Страсбург. Адамсберг замръзна, като забеляза четирите бенки в основата на шията. Което му помогна да не подскочи. Мислено благослови бавните жестове на патолога.
Наистина беше Ноела. Адамсберг успя да овладее дишането си и да огледа мъртвата, без да мигне. Така поне се надяваше. Лалиберте не го изпускаше от поглед.
- Мога ли да видя хематома? - попита той.
Лекарят обърна главата, за да покаже задната част
на черепа.
- Удар с тъп инструмент - обясни Ренал. - Само туй мога да кажа. Вероятно дървен.
- Дръжката на вилата - уточни Адамсберг. - Той винаги прави така.
- Кой той? - попита Лалиберте,
- Убиецът.
- Ти познаваш ли го него?
- Да. И бих искал да знам кой ти е казал.
- А нея познаваш ли я?
- Да не си мислиш, че познавам лично шейсет милиона французи, Орел?
- Щом познаваш убиеца, може би знаеш и жертвите му.
199
- Не съм врачка.
- Искаш да речеш, че никога не си я виждал?
- Къде? Във франция? В Париж?
- Някъде.
- Не съм - вдигна рамене Адамсберг.
- Казва се Ноела Кордел. Нищо ли не ти говори туй?
Адамсберг се отдалечи от тялото и се приближи до суперинтенданта.
- Защо държиш да ми говори нещо?
- Живяла е в Хъл от шест месеца. Може да си я срещал.
- И ти също. Какво е правела в Хъл? Женена? Студентка?
- Дошла е подир своя френд, обаче си е хапнала овес.
- Преведи.
- Зарязал я е. Работила е в един бар в Отава, „Кари-бу“ му е името. Нещо да ти напомня?
- Не съм стъпвал там. Не играеш честно, Орел. Не знам какво е пишело в анонимното писмо, обаче ти нещо го увърташ.
- А ти не?
- Аз не. Утре ще ти разкажа всичко, което знам. Тоест, което би могло да ти помогне. Но сега искам да си легна, едва стоя на краката си, моят лейтенант също.