- Стига да искаш да я чуеш, Орел.
Въпреки добрите си намерения Адамсберг не се чувстваше способен да размишлява над изумителната случайност, поради която се сблъскваше с Тризъбеца на другия край на света. Мъртвите пътуват бързо, като светкавици. Бе предусетил опасността в църквицата в Монреал, докато Вивалди му шепнеше, че фюлжанс
203
е уведомен за подновеното преследване, и го съветваше да внимава. Вивалди, съдията, квинтетът, само това успя да си каже, преди да заспи.
Ретанкур почука на вратата му в шест часа сутринта. С все още влажни коси той тъкмо се бе облякъл и перспективата да започне този труден ден с разговор със своя стоманен лейтенант не го блазнеше особено. Ьи предпочел да легне и да мисли, тоест да се рее сред милионите частици на духа си, които дори лазерният секвентор не бе в състояние да подреди. Но Ретанкур просто седна на леглото, постави на ниската масичка термос с истинско кафе - откъде ли го беше изкопала? - две чаши и пресни хлебчета.
- Донесох това от долу - обясни тя. - Ако двете ченгета се появят, тук по-спокойно ще си говорим, мутрата на Мич Портланс би ми убила апетита.
204
XXXII
Ретанкур погълна, без дума да каже, чаша кафе и едно хлебче. Адамсберг не се опитваше да й помогне да започне диалог, но мълчанието му явно не смущаваше лейтенанта.
- Бих искала да разбера - каза Ретанкур, след като дояде първото си хлебче. - В Бригадата не сме чували за този убиец с тризъбеца. Предполагам, че е стар случай. И по погледа, който хвърлихте на мъртвата девойка, бих казала дори, че сте лично заинтересован.
- Ретанкур, участвате в тази мисия, защото Брезийон не пуска мъжете да пътуват сами. Но не ви е възложено да изслушвате изповедите ми.
- Пардон - възрази лейтенантът. - Тук съм, за да ви охранявам, сам ми го казахте. А ако не знам нищо, няма да мога да го правя.
- Не ми трябва никаква охрана. Днес ще предам на Лалиберте информацията, с която разполагам, и нищо повече.
- Каква информация?
- И вие ще я чуете. Той ще я приеме или не, както реши, негова си работа. А ние утре си стягаме багажа.
- Така ли?
- Че защо не, Ретанкур?
- Хитрувате, господин комисар. Не се опитвайте да ме убедите, че нищо не сте забелязали.
Адамсберг я погледна въпросително.
- Лалиберте вече не е същият човек - продължи тя. - Нито Портланс, нито фиЛип-Огюст. Началникът се изненада, когато се заехте да правите измервания. Той очакваше друго.
- Видях.
205
- Очакваше да рухнете. При вида на раните, после на лицето, което се постара да не открие веднага. Но вие не рухнахте и това го притесни. Притесни го, но не го обезсърчи. Инспекторите също бяха в течение. Не ги изпусках от поглед.
- Не ви личеше. Седяхте си в ъгъла и скучаехте.
- Това е номерът - каза Ретанкур и отново напълни чашите с кафе. - Мъжете не обръщат внимание на дебела и грозна жена.
- Глупости, лейтенант, не това исках да кажа.
- Но аз да - каза тя, като отблъсна възражението с едно небрежно махване с ръка. - Не я гледат, тъй като не е по-интересна от някоя ракла. И я забравят. На това разчитам. Добавете малко апатия, леко пре-гърбване и можете да се обзаложите, че ще виждате всичко, без да ви виждат. Това не е дадено всекиму и ми е вършило много работа.
- Преобразили сте енергията си, а? - усмихна се Адамсберг.
- В невидимост - сериозно потвърди Ретанкур. -Наблюдавах Мич и филип-Огюст съвсем безнаказано. По време на двете първи действия - разкриване на раните, после на лицето, те си разменяха бързи съучастнически погледи. Също и през третото действие в жандармерията.
- В кой момент?
- Когато Лалиберте ви съобщи датата на престъплението. И тогава липсата на реакция от ваша страна ги разочарова. Мен не. Вие разполагате със забележителен запас от флегматичност, която изглежда естествена, въпреки че е култивирана. Но за да продължа да работя, имам нужда да знам.
- Вие ме придружавате, Ретанкур. Мисията ви се свежда само до това.
- Аз съм част от Бригадата и си върша работата. Мисля, че знам какво търсят, но ми е необходима и вашата версия. Трябва да ми се доверите.
206
- А защо да трябва, лейтенант? Вие не ме обичате.
Неочакваното обвинение не смути Ретанкур.
- Не особено - потвърди тя. - Но това няма връзка със случая. Вие сте мой шеф и аз си върша работата. Лалиберте се опитва да ви заложи капан, той е убеден, че познавате девойката.
- Това не е вярно.
- Трябва да ми се доверите - настоя Ретанкур. -Разчитате само на себе си. Знам, че стилът ви е такъв, но днес това е грешка. Освен ако нямате солид-но алиби за вечерта на двайсет и шести, от двайсет и два и трийсет нататък.
-Толкова ли е сериозно?
- Мисля, че да.