- Заподозрян съм, че съм убил девойката? Бълнувате, Ретанкур.
- Кажете ми дали сте я познавали.
Адамсберг замълча.
- Кажете ми, господин комисар. Торерото, което не познава животното си, със сигурност ще бъде намушкано.
Адамсберг се взря в интелигентното и изпълнено с решимост кръгло лице на лейтенанта.
- Добре де, лейтенант, познавах я.
- Лошо - каза Ретанкур.
- Дебнеше ме на пътеката отце от първите дни. Не смятам да ви обяснявам защо я заведох в апартамента си в неделята. Но точно това направих. Жалко, защото тя беше откачена. Шест дни ио-късно ми обяви бременност, гарнирана с изнудване.
- Гадно - изрече Ретанкур и си взе второ хлебче.
- Беше твърдо решена да се качи в нашия самолет, да ме последва в Париж, да се настани у дома и да сподели живота ми въпреки възраженията ми. Един стар утауе от Сент Агат й бил предсказал, че сме родени един за друг. Беше се впила в мен като пиявица.
- Не ми се е случвало, но си представям. И какво направихте?
- Опитах се да я вразумя, отказах й, отблъснах я. Накрая избягах. Скочих през прозореца и побягнах като катеричка.
Ретанкур кимна с пълна уста.
- И повече не я видях - настоя Адамсберг. - Постарах се да не я срещам до заминаването ни.
- Затова ли бяхте нащрек на летището?
- Беше ме уверила, че ще е там. Сега знам защо не е дошла.
- Била е мъртва от два дни.
- Ако Лалиберте знаеше за тази връзка, щеше да изплюе камъчето веднага. Явно Ноела нищо не е споделила с приятелите си, във всеки случай не и името ми. Началникът не е сигурен. Затова удря напосоки.
- Обаче държи още един коз, с който може да ви види сметката - действие трето. Нощта на двайсет и шести.
Адамсберг се втренчи в Ретанкур. Нощта на 26-и. Изпитал бе облекчение, че убийството не е извършено в петък вечер, и не се бе сетил за нощта на 26-и.
- В течение ли сте? За онази вечер?
- Не съм. Като се изключи хематомът ви. Но след като Лалиберте си е запазил тази карта за себе си, предполагам, че е важна.
Наближаваше часът, в който инспекторите от ККЖ щяха да ги поемат. Адамсберг набързо информира лейтенанта за напиването си в неделя вечерта и за амнезията си от два часа и половина.
- Лошо - повтори Ретанкур. - Не схващам обаче кое го кара да прави връзка между една непозната девойка и един къркан мъж на пътеката. Явно има и други козове, с които не смята веднага да цака. Лалиберте има ловджийска нагласа и се наслаждава на гонитбата. Може да удължи изпитанието.
208
- Внимавайте, Ретанкур. Той не знае за амнезията ми. Само Данглар знае.
- Но оттогава насам сигурно е поразпитал. Излизането ви от „Шлюза“ в двайсет и два и петнайсет, прибирането ви в два без десет. Длъжко е за човек с ясен разум.
- Не се притеснявайте за това. Не забравяйте, че познавам убиеца.
- Вярно - призна Ретанкур. - Това решава въпроса.
- С изключение на една подробност. Дреболия, свързана с убиеца, но която може да ми изиграе лоша шега.
- Не сте уверен в себе си?
- Уверен съм. Той обаче е мъртъв от шестнайсет години.
209
XXXIII
Този път суперинтендантът беше придружен от фернан Санкартие и Жинет Сен Прьо. Адамсберг си въобрази, че са дошли доброволно в неделя, може би за да му окажат подкрепа. Но двамата му бивши съюзници се държаха сковано и притеснено. Само катеричката пазач, все така придружена от спътника си, го бе поздравила любезно, сбръчквайки муцунката си. Добро малко френдче, предано.
- Сега е твой ред, Адамсберг - сърдечно започна Лалиберте.-Изложи ми фактите, кажи ми какво знаеш и какво подозираш. Окей, мен?
Дружелюбие, откритост. Лалиберте използваше стари техники. В случая - редуване на враждебност и приятелско отношение. Дестабилизираш обвиняемия, успокояваш го, отново го нападаш, отново му даваш да си поеме дъх, докато напълно го изкараш от равновесие. Адамсберг подреди мислите си Суперинтендантът нямаше да го принуди да побегне като подплашено животно, особено в присъствието на Ретанкур, на която имаше странното усещане, че се е облегнал.
- Ден на доброта? - усмихна се Адамсберг.
- Ден на слушане. Плюй камъчетата.
- Предупреждавам те, Орел, че историята е дълга.
- Окей, мен, но не простирай много все пак.
Адамсберг проследи, без да бърза, кървавия поход
на съдията фюлжанс от убийството през 1949 г. до възкръсването му в Шилтигем. Без да изпуска нищо, свързано с човека, с техниката му, с изкупителните жертви, с основата на тризъбеца и сменянето на остриетата. И без да крие безсилието си да улови феодала, закрилян от крепостните стени на властта си, от
210
мрежата си от васали и от изключителната си подвижност. Лалиберте си водеше бележки с известно нетърпение.