- Не ме взимай за критикар, но виждам три бъркотии в историята ти - каза той накрая и вдигна три пръста.
Усърдие, усърдие и усърдие, помисли Адамсберг.
- Не искаш да ми кажеш, че един убиец препуска из вас от петдесет години?
- Имаш предвид, без да го хванем? Споменах ти за влиянието му и за сменените остриета. Никой не се е и опитвал да постави под съмнение репутацията на съдията, нито да свърже осемте убийства помежду им. Девет, с това в Шилтигем. Десет с това на Ноела Кордел.
- Ама да ти кажа, този твоя тип няма да е в първа младост.
- Предположи, че е започнал на двайсет години. Сега ще е на седемдесет.
- Второ нещо - продължи Лалиберте, нанасяйки кръстче върху бележките си. - Часове си се бъхтил над този тризъбец и основата му. Обаче сменените остриета са си твоя идея, нямаш доказателства.
- Имам. Ограничената дължина и ширина.
- Точно тъй. Ама тоз път твоя проклет маниак май се е отклонил от навиците си. Дължината на линията на раните е по-голяма от тази на основата на тризъбеца. 17,2 см, а не 16,9. Което значи, че ей тъй като по чудо твоя убиец си сменя рутината. На седемдесет години, Христосе, не е време за промени. Как ми го обясняваш туй?
- Мислих по въпроса и намерих само едно обяснение - въздушният контрол. Не е могъл да пренесе основата на тризъбеца, никога нямаше да го пуснат с подобно желязо. Принуден е бил да купи на място друг тризъбец.
- Не купил, Адамсберг, наел. Вземи да си спомниш, че в раните имаше пръст. Сечивото не е било ново.
211
-Правилно.
- Още едно отклонение на подредения ти убиец. Добави, че покрай жертвата нямаше надрънкан скитник с оръжието в джоба. Никаква изкупителна жертва. Това е много различно според моята си книга.
- Обстоятелствата са били различни. Като всички свръхнадарени убийци съдията е гъвкав. Трябвало е да се съобрази със заледяването - жертвата му е останала повече от три дни в леда. Трябвало е да се съобрази с чуждата територия.
- Именно - каза Лалиберте и начерта още едно кръстче върху листа си. - Не му ли стига старата страна на твоя съдия? Досега е убивал у теб, не е ли тъй?
- Не знам. Изброих ти само убийствата във Франция, защото съм се ровил само в националните архиви. Ако е убивал в Швеция или Япония, няма откъде да разбера.
- Христосе, колко си инатлия. Все намираш отговор, не е ли тъй?
- Нали това искаш? Да ти назова убиеца? Много ли хора познаваш, дето убиват с тризъбец? Защото за оръжието съм прав, нали?
- Христосе, да, наистина са я набучили на вила. А кой е държал вилата, това е друга оперета.
- Съдията Оноре Гийом фюлжанс. Истински специалист по набучването, когото ще пипна за ревера, гарантирам ти.
- Искам да видя досиетата - каза Лалиберте, като се поклащаше на стола си. - Деветте досиета.
- Ще ти изпратя копия, като се прибера.
- Не, ей сега. Не можеш ли да поискаш от твоите хора да ми ги изпратят по имейловата поща?
Нямам избор, каза си Адамсберг и последва Лалиберте и инспекторите в общата зала. Мислеше си за смъртта на фюлжанс. Рано или късно Лалиберте щеше да научи, като Трабелман. Най-тревожно бе досието, свързано с брат му. В него имаше скица на шило-
212
то, хвърлено в река Торк, и бележки за лъжесвидетелстването му на процеса. Строго секретни документи. Само Данглар можеше да го спаси, ако се сетеше да ги извади. Но как да го помоли за това под зоркия поглед на началника? Щеше му се да разполага с един час за размисъл, но се налагаше да действа по-бързо.
- Отивам да си взема нещо от палтото и се връщам - обяви Адамсберг и излезе от помещението.
В пустия кабинет на суперинтенданта Ретанкур дремеше, отпусната на стола си. Адамсберг бавно извади няколко торбички от издутите джобове на палтото си и без да бърза, се върна при тримата офицери.
- Вземи - каза той на Санкартие, като му подаде торбичките и незабелязано му намигна. - Донесъл съм шест шишенца. Дай и на Жинет, ако харесва този аромат. А като ти се свършат, свиркай.
- Какво им даваш? - изръмжа Лалиберте. - Пукни-ца от франция?
- Течен сапун с бадемово мляко. И това не е подкуп, предложен на държавен служител, а балсам за душата.
- Христосе, Адамсберг, не ме карай да се смея. Тук сме, за да се бъхтим.
- В Париж минава десет часът, а само Данглар знае къде са ми досиетата. По-добре да му пусна факс вкъщи. Ще го види, като стане, и така ще ти спечели време.
- Окей, мен. Както решиш. Пиши му на твоя колега.
Което позволи на Адамсберг да му пише на ръка. Това беше единствената идея, която му дойде по време на кратката мисия „сапун“. Ученическа идея, разбира се, но можеше пък и да проработи. Да промени почерка си, който Данглар знаеше наизуст, като уголеми буквите, образуващи думата „риск“. Не беше невъзможно в кратък текст, съдържащ думи като Адамсберг, тризъбец, досие, скенер. Надяваше се, че Дан-