- Да му се не знае, Ретанкур, можехте да почукате.
- Извинете, боях се да не сте се измели. В колко часа тръгваме?
- Заминавам сам. Частно пътуване.
- Аз имам заповеди - запъна се лейтенантът. - Да ви придружавам. Навсякъде.
- Вие сте симпатична и ефикасна, Ретанкур, но става дума за моя брат, когото не съм виждал от трийсет години. Оставете ме на мира.
- Съжалявам, но идвам. Ще ви оставя сам с него, не се притеснявайте.
- Оставете ме на мира, лейтенант.
- Ако толкова държите, вървете пеш. Ключовете от колата са у мен. Няма да стигнете далеч.
Адамсберг направи крачка към нея.
217
- Колкото и да сте як, господин комисар, никога няма да ми вземете ключовете. Предлагам да се откажем от тези детски игри. Тръгваме заедно и ще се редуваме на кормилото.
Адамсберг се предаде. Да се бори с Ретанкур щеше да му отнеме поне един час.
- Хубаво - каза той примирено. - След като не мога да се отърва от вас, вървете да си стегнете багажа. Имате три минути.
- Багажът ми е готов. Ще се видим при колата.
Адамсберг се дооблече и се присъедини към своя
лейтенант на паркинга. Русият бодигард, превърнал енергията си в особено лепкаво охраняване.
- Аз ще карам - обяви Ретанкур. - Вие цял следобед се борихте с Лалиберте, докато аз дремех на стола. Чувствам се напълно отпочинала.
Ретанкур избута назад седалката си, за да се настани удобно, после потегли в посока към Детройт. Адамсберг й напомни за ограничението от 90 км/ч и тя намали скоростта. В крайна сметка Адамсберг не беше недоволен, че може да си почине. Опъна краката си и постави ръце върху бедрата си.
- Не им казахте, че е мъртъв - обади се Ретанкур след няколко километра.
- И без това ще го научат утре. Напразно се разтревожихте, Лалиберте няма никакви улики срещу мен. Това, което го яде, е анонимното писмо. Във вторник свършвам с него и в сряда летим.
- Ако свършите във вторник, няма да летите в сряда.
- Защо?
- Защото ако се върнете в Монреал във вторник, те няма да си говорят любезно с вас, а ще ви обвинят в убийство.
- Май обичате да драматизирате, Ретанкур.
- Просто наблюдавам. Една кола беше паркирана пред хотела. Следят ни още от Гатино. Следят вас. филибер Лафранс и Реал Ладусьор.
218
- Следенето не е обвинение. Влагате цялата си енергия в преувеличаване.
- Върху анонимното писмо, което Лалиберте не искаше да ви покаже, имаше две тънки черни линии на пет сантиметра от горния край и на сантиметър от долния.
- фотокопие?
- Именно. С липсваш текст отгоре и отдолу. Монтаж, направен на бърза ръка. Хартията, шрифтът и оформлението приличаха на тези на формулярите от стажа. Аз се занимавах с досието в Париж, спомняте ли си? Ами тази формула -Лично го е извършил? Не ви ли звучи по квебекски? Писмото е изфабрикувано в жандармерията.
- И с каква цел?
- За да се създаде приемлив мотив за шефовете ви да ви изпратят тук. Ако Лалиберте беше обявил истинските си намерения, Брезийон никога нямаше да приеме да ви екстрадира.
- Да ме екстрадира ли? Какви ги говорите, лейтенант? Лалиберте се чуди какво съм правил през нощта на двайсет и шести, мога да го разбера. И аз се чудя. Той се пита какво съм правил с Ноела, и това го разбирам, И аз се питам. Но да му се не знае, Ретанкур, това не значи, че съм заподозрян.
- Днес следобед вие всички отидохте в общата зала и забравихте Ретанкур на стола й. Спомняте ли си?
- Съжалявам, но можехте да дойдете с нас.
- Нищо подобно. Вече бях станала невидима и никой от тях не си даде сметка, че ме оставят сама. Сама и в непосредствена близост до зелената папка. Имах време да опитам.
- Какво да опитате?
- Да преснимам съдържанието й. фотокопията са
в чантата ми.
Адамсберг се взря в лейтенанта в тъмното. Колата се движеше доста по-бързо от разрешеното.
219
- И в Бригадата ли правите така? Свивате папки, когато ви хрумне?
- F3 Бригадата не изпълнявам охранителни функции.
- Карайте по-бавно. Не е сега моментът инспекторите да ни спрат с тази бомба със закъснител в чантата ви.
- Прав сте - призна Ретанкур и вдигна крака си от газта. - Тия пусти автоматични коли, без да искам се увличам.
- Не само в това се увличате. Представяте ли си скандала, ако някой от инспекторите ви беше пипнал на копирната машина?
- А вие представяте ли си скандала, ако не бях копирала досието? Беше неделя и в жандармерията нямаше никой. Чувах шума от разговорите ви. При най-малкото отместване на стол щях всичко да оставя на мястото му. Знам какво правя.