- Капанът прищраква - каза Адамсберг и притвори очи.
- Извинете ме за грубостта, но трябваше да знаете. Ще ви предявят обвинение във вторник. Заповедта е готова.
Ретанкур хвърли огризката от ябълката през прозореца и отново подкара. Не предложи волана на Адамсберг и той не й го поиска.
- Не съм го направил, Ретанкур.
- Безполезно е да го повтаряте на Лалиберте. Колкото и да отричате, той няма да ви повярва.
Адамсберг внезапно се изправи.
- Но, лейтенант, Ноела е била убита с тризъбец. Къде бих могъл да намеря подобно сечиво? На пътеката, материализирало се направо от въздуха?
Той рязко замълча и се отпусна на седалката.
- Какво има, господин комисар?
- Господи, обектът.
223
- Какъв обект?
- По средата на пътя имаше нещо като работна площадка с камионетка и инструменти, опрени на дърветата. Изкореняваха изсъхналите дървета и садяха кленове. Знаех за този обект. Могъл съм да мина покрай него, да видя Ноела, да видя оръжието и да го използвам. Могат да кажат това, да. Защото в раните имаше пръст. Защото тризъбецът се различаваше от тризъбеца на съдията.
- Могат да го кажат - потвърди Ретанкур със сериозен глас. - Това, което им разказахте за съдията, не оправя нещата, напротив. Безумна, невероятна, ма-ниакална история. Ще я използват, за да ви обвинят. Имали са непосредствения мотив, вие сте им подарили дълбоката причина.
- Умопомраченият, пиян, изпаднал в паника мъж. Аз, превъплътен в брат ми. Аз, превъплътен в съдията. Аз - дезориентиран, напълно превъртял. Загубен съм, Ретанкур. фюлжанс ми видя сметката.
Ретанкур кара половин час, без да говори. Рухването на Адамсберг изискваше, смяташе тя, дълга мълчалива почивка. Може би цели дни, ако можеха да отидат до Гренландия. Но нямаше време.
- За какво мислите? - подхвана тя.
- За мама.
- Разбирам. Но не смятам, че сега е моментът.
- Човек мисли за майка си, когато вече нищо не може да направи. Е, вече нищо не мога да направя.
- Разбира се, че можете. Да избягате.
- Свършено е с мен, ако избягам. Признание за вина.
- Свършено е с вас, ако се явите във вторник в жандармерията. Ще гниете тук, докато излезе присъдата, и няма да има никакъв начин да се проведе контра-разследване. Ще лежите в канадските затвори и някой ден ще ви прехвърлят във Френ с двайсетгодишна присъда минимум. Не, трябва да бягате, да се махнете оттук.
224
- Чувате ли се какво говорите? Давате ли си сметка, че ако избягам, вие ми ставате сьучастничка?
- Напълно.
Асамсберг се обърна към лейтенанта си.
- А ако съм аз, Ретанкур? - изрече той.
- Трябва да бягате - отвърна тя, избягвайки въпроса.
- А ако съм бил аз, Ретанкур? - настоя Адамсберг, като повиши тон.
- Ако имате някакви съмнения, и с двама ни е свършено.
Адамсберг се наведе в сянката, за да я види по-добре.
- А вие не се ли съмнявате? - попита той.
-Не.
- Защо? Не ме обичате и всичкю е против мен. А не вярвате.
- Не. Ви не бихте убили.
- Защо?
Ретанкур леко са намуси и сякаш се поколеба как да формулира мисълта си.
- Да кажем, че това не ви интересува достатъчно.
- Сигурна ли сте?
- Доколкото човек може да е сигурен. Имате интерес да ми се доверите, иначе наистина сте загазили. Вие не се защитавате и все повече затъвате.
В калта на мъртвото езеро, помисли Адамсберг.
- Не си спомням какво съм правил през онази нощ - повтори той механично. - Лицето и ръцете ми бяха окървавени.
- Знам. Казал им го е пазачът.
- Може и да не е било моята кръв.
- Виждате ли? Затъвате. Приемате. Мисълта се промъква във вас като влечуго и вие не се противите.
- Мисълта може би е била вече в мен, откакто възродих Тризъбеца. Може би се е взривила, когато съм видял сечивото.
225
- Затъвате в неговия гроб - настоя Ретанкур. - Сам поставяте главата си на дръвника.
- Ясно ми е.
- Господин комисар, размислете бързо. Кого избирате? Вас или мен?
- Вас - инстинктивно отвърна Адамсберг.
- Тогава да бягаме.
- Не става. Те не са глупаци.
- Нито ние.
- Вече са по следите ни.
- Не става дума да бягаме от Детройт. Заповедта за задържане вече е изпратена в Мичиган. Във вторник сутринта се прибираме в хотел „Бребьоф“, както е предвидено.
- И се измъкваме през мазето? Когато не ме видят да излизам навреме, ще претърсят навсякъде. Ще обърнат наопаки стаята ми и цялата сграда. Ще установят, че колата им е изчезнала, и ще блокират летищата. Никога няма да успея за излетя. Нито дори да напусна хотела. Ще ме изгризкат като онзи Бабьоф.
- Но не те ще ни преследват, господин комисар. Ние ще ги заведем там, където желаем.