Адамсберг внимателно изгледа Ретанкур.
- Толкова е очевидно - каза той. - Рафаел трябва да дойде по-късно, как не се сетих. А уж съм ченге. Да не би да съм забравил да разсъждавам логично?
- Като ченге не сте забравили. Но в случая реагирате като преследван престъпник, а не като ченге. Временно сте сменили занаята, сега сте от неблагоприятната страна, там, където слънцето ви свети в очите. Ще се оправите, като се приберете в Париж.
Адамсберг кимна. Преследван престъпник и рефлекси за бягство, без общ поглед върху ситуацията, нито способност за анализ на подробностите.
235
- А вие? Вие кога ще се измъкнете?
- Когато претърсят целия сектор и разберат че са прецакани. Тогава ще вдигнат наблюдението и ще тръгнат да ви търсят по пътищата и летищата. С вас
Щ-СКъде?1НеМ В М°Нреал веднага Щом се разкарат.
- У един добър френд. Не ме бива за свалки по пътеките, но имам приятели навсякъде. От една страна защото умея да се сприятелявам, от друга, защото приятелите могат да бъдат полезни. Базил със сигурност ще ни приюти. урност
- Чудесно - промърмори Рафаел, - чудесно, дамсберг мълчаливо поклати глава.
- Рафаел - каза Ретанкур и стана, - можете ли да и дадете една стая? Бих искала да поспя. Ще трябва
да шофирам цяла нощ.
- И ти трябва да поспиш - каза Рафаел на брат си. -Докато си почивате, ще отида да купя хавлията.
Ретанкур написа мерките си на лист хартия.
- Не мисля, че двамата ни преследвачи ще тръгнат след вас - каза тя. - По-скоро ще останат да деб”ат пред сградата. Купете и малко хранителни продукти хляб, зеленчуци. Гака ще изглежда по-безобидно.
Излегнат на леглото на брат си, Адамсберг така и не можа да заспи. Мисълта за нощта на 26 октомври го мъчеше като физическа болка. Пиян на онази пътека обзет от бяс срещу Ноела и целия свят. Срещу Данглар, Камий, младия татко, фюлжанс - истински сна ряд от омраза, който от известно време насам не съмваше да контролира. Пътеката. Тризъбецът, много ясно. Толкова е удобен за изкореняване на дървета Беше го видял, когато разговаряше с пазача или когато минаваше през гората. Знаеше, че е там. Върви нафир-кан през нощта, обсебен от мисълта за съдията и от необходимостта да намери брат си. Вижда Ноела която го деоне, сякаш е плячка. Снарядът от омраза екс-
236
плодира, пътят към брат му е открит, съдията влиза под кожата му. Взема оръжието. Кой друг би минал по тази пуста пътека? Зашеметява девойката. Издърпва кожения колан, който му прегражда достъпа до корема. Захвърля го в храстите. И убива с тризъбеца. Пробива леда на езерото, завлича мъртвата в дупката, затрупва я с камъни. Точно както бе направил трийсет години по-рано в река Торк с шилото на Рафаел. Същите жестове. Хвърля тризъбеца в Утауе, чиито водопади го отнасят към Свети Лаврентий. После дълго броди, накрая изпада в безсъзнание. Когато се пробужда, всичко е потънало в недостъпните дълбини на паметта.
Адамсберг усети, че се вледенява, и се зави по-плът-но с юргана. Бягство. Ръкопашен бой. Да се залепи гол за кожата на тази жена. Екстремни условия. Да избяга и да живее като преследван убиец, какъвто може би беше.
Смени занаята, смени гледната точка. Стани отново ченге, за малко. Един от въпросите, които бе задал на Ретанкур и бе забравил покрай катастрофалната зелена папка, отново изплува в съзнанието му. Как Лалиберте е научил, че не помни какво се е случило през онази нощ? Явно някой му бе подхвърлил информацията. А само Данглар знаеше. И кой е подсказал на суперинтенданта, че преследването на съдията се е превърнало в негова фикс-идея? Само Данглар знаеше каква роля играе съдията в живота му. Данглар, който от една година насам го гледаше накриво заради Камий. Данглар, който бе сменил лагера и го бе оскърбил. Адамсберг затвори очи и прекара ръка по лицето си. Чистият Адриен Данглар. Неговият благороден и верен заместник.
В шест часа вечерта Рафаел влезе в стаята. Взря се в спящия си брат, в това лице, което му връщаше детството. Седна на леглото и леко разтърси Адамсберг за рамото.
237
Комисарят се изправи на лакът.
- Време е да тръгваш, Жан-Батист.
- Време е да бягам - каза Адамсберг, седна и за-търси обувките си в тъмното.