Лалиберте рязко се обърна към сержанта.
- Ама ти съвсем си изпуснал влака, Санкартие. Още ли не си разбрал, че се е издухал?
- Не сме сигурни. Беше казал, че ще се върне. Той си спазва обещанията, нали ни даде досиетата за съдията.
Лалиберте удари с юмрук по масата.
244
- Пет пари не му струва историята! Чекирай го ей туй - каза той и подаде на сержанта един лист. - Убиецът му е мъртъв от шестнайсет години! Така че сядай му отгоре и се завърти.
Санкартие без особена изненада се запозна с датата на смъртта на съдията и поклати глава.
- Може съдията да си има подражател - кротко предположи той. - Онова с тризъбеца добре изглеждаше.
- Много му е дърта историята. Истината е, че ни изцака. Това е.
- Нямам чувството, че лъжеше.
- Ако не е лъгал, става още по-лошо. Значи му ври и кипи в главата и му се привиждат привидения.
- Нямам чувството, че беше луд.
- Не карай децата да се смеят, Санкартие. Историята му е зашита с бели конци.
- Обаче не ги е измислил онези убийства.
- От няколко дена, сержант, не си съвсем в клас -каза Лалиберте и направи знак на Санкартие да седне, - а от моето търпение е останала само една капка. Така че хвани си логиката с две ръце и слушай. Онази вечер Адамсберг не е бил като себе си, тъй ли е? Толкова е бил пил, че съвсем се е бил напил, тъй ли е? Когато излязъл от „Шлюза“, вървял на зигзази и дори не можело да му се говори. Така рече келнера, тъй ли е?
- Тъй е.
- Н бил агресивен. „Ха са се приближили ченгетата, ха съм те надянал.“ Надянал, Санкартие, туй да ти напомня нещо? Нещо като оръжие?
Санкартие кимна.
- Бил е в любов с онази блондинка. А блондинката е ходела по пътеката, тъй ли е?
- Тъй е.
- Може да му е била ритника, може да е бил ревнив като гълъб. Може ли?
245
- Може - каза Санкартие.
- Или пък според мен му е наговорила разни глупости и се е правила, че чака бебе. Може би е искала да се омъжи насила. И нещата са се сговнили. Той не се е борил с клон, Санкартие, борил се е с нея.
- Дори не знаем дали я е срещнал.
- Какви ги плещиш ти?
- Казвам, че засега нямаме доказателства.
- До гуша ми дойдоха твоите обструкции, Санкартие. Имаме цяла торба доказателства! Имаме отпечатъците му върху колана!
- Може да ги е оставил преди, а? След като я е познавал...
- Да не си заспал на двете си уши, сержант? Колана тя тъкмо си го била купила. В един момент там на пътеката той видял гърлата. И изведнъж му станало черно пред очите и я убил.
- Разбирам го туй, господин началник, но не мога Да го повярвам. Не намирам връзка между Адамсберг и убийство.
- Не се занасяй с туй, Санкартие. Познаваше го от две седмици и какво знаеше за него? Нищо. Той е коварен като дръглива крава. Убило я е, проклетото куче. Доказателството е, че има празно място в главата. Онуй, дето го е правил през оная нощ, не го помни. Изтрил го е с гумата. Тъй ли е?
- Тъй е - каза Санкартие.
- Ами тогава пипнете ми го проклетника. Скъсайте се да работите овъртайм, но ми го докарайте ей тука.
246
XXXVIII
Пристигането на един изтощен индивид без багаж не смути Базил, тъй като човекът му беше препоръчан в бележката, написана от Виолет, която струваше колкото правителствен пропуск.
- Тук добре ли ще ти е? - попита той, като го въведе в една малка стая.
- Да. Много благодаря, Базил.
- Ще хапнеш нещо, преди да си легнеш. Голяма жена е Виолет, а?
- Богинята Земя, би могло да се каже.
- Та значи тя ей тъй изцака всички ченгета в Гатино, а? - доволно попита Базил. - Как успя?
Явно Базил беше в течение. Беше малко човече с розов тен и очи, уголемени от очила с червени рамки.
Адамсберг му разказа накратко операцията.
- Не - рече Базил и донесе сандвичи. - Не ми резюмирай. Разправи ми нашироко и надълго.
И Адамсберг изложи с най-големи подробности епопеята Ретанкур от системата й „невидимост в жандармерията“ до системата й „стълб“. Това, което за Адамсберг беше истинска катастрофа, хвърляше Базил във възторг.
- Едно не ми е ясно - заключи комисарят, - как не падна. Аз тежа седемдесет и две кила.
- Ами трябва да го разбереш туй. Виолет превръща енергията си в каквото иска.
- Знам, нали ми е лейтенант.
Беше ми, помисли той, влизайки в стаята си. Защото, дори да успееше да прекоси Атлантика, нямаше да се върне в Бригадата и да седна с крака на масата. Избягал търсен престъпник. По-късно, каза си. Да разпределим пробите, да ги разрежем на лентички, да ги поставим една по една върху предметното стъкло.
247
Ретанкур дойде към двайсет и един часа. Базил ентусиазирано й приготви стаята, вечерята и изпълни всичките й нареждания. Купи за Адамсберг дрехи, самобръсначка, тоалетни принадлежности и необходимите провизии за една седмица.