- С брат ви - обясни тя, - за да не го напуснете никога, за да го подкрепяте неуморно в бягството му. В пустинята заедно с него.
- В тинята на Торк - предложи Адамсберг, като бавно нарисува втори кръг.
- Щом искате.
- Какво друго прочетохте в моята книга?
- Че поради същите причини би трябвало да ме чуете, когато ви казвам, че не сте убиец. За да убиете човек, би следвало другите да ви впечатляват, дори да сте обсебен от тях. Убийството изисква промяна във връзката, прекаленост на реакцията, на смесването с другия. Такова смесване, че другият вече не съществува сам за себе си, а е ваша собственост, която можете да принесете в жертва. Смятам, че сте далеч от всичко това. Човек като вас, който не установява истински контакт, не убива другите. Защото до-
256
ри не е достатъчно близък с тях, да не говорим за желание да ги превърне в жертва на страстите си. Не казвам, че не обичате никого, но във всеки случай не обичате Ноела. За нищо на света не бихте я убили.
- Карайте нататък - повтори Адамсберг, подпрял бузата си с ръка.
- Съсипвате фон дьо тена си. Казах ви да не се пипате.
- Пардон - каза Адамсберг и махна ръката си. -Слушам ви.
-Това е всичко. Този, който гали отдалеч, не е достатъчно близо, за да убие.
- Ретанкур - започна Адамсберг.
- Анриет - поправи го тя. - Внимавайте, за Бога.
- Анриет, надявам се някой ден да бъда на висотата на помощта, която ми оказахте. Но дотогава продължавайте да вярвате в тази нощ, която не помня. Продължавайте да вярвате, че не съм убивал никого, превърнете енергията си в това. Преобразете се в стълб, във вяра. Тогава и аз ще се превърна в стълб и ще повярвам.
- Собствената ви мисъл - настоя Ретанкур. - Са-мотната ви увереност. Този път ще е добре да си послужите с тях.
- Разбрах, лейтенант - каза Адамсберг и я хвана за ръката. - Но вашата енергия ще ми послужи за лост. Запазете я за мен още известно време.
- Нямам причина да си променям мнението.
Адамсберг със съжаление пусна ръката й, сякаш
пускаше дървото, на което се бе опрял, и си тръгна.
257
XL
Комисарят провери в една витрина дали не се е развалил гримът му и още от осемнайсет часа застана на пост на пътя, по който се прибираше Адриен Данглар. Отдалеч забеляза дългото му отпуснато тяло, но тъй като капитанът не реагира при вида на Жан-Пиер Емил Роже фьойе, Адамсберг го хвана за ръката.
- Нито дума, Данглар, вървете.
- Господи, какво ви става? - каза Данглар, опитвайки се да се изтръгне. - Кой сте вие?
- Един бизнесмен. Адамсберг.
- Хайде бе - прошепна Данглар, взирайки се в непознатото лице, за да види чертите на Адамсберг под бледата кожа, зачервените очи, почти напълно плешивия череп.
- Познахте ли ме, Данглар?
- Трябва да говоря с вас - каза капитанът, като се огледа.
- Аз също. Завиваме и отиваме у вас. И не се правим на интересни.
- Само не у нас - тихо, но твърдо каза Данглар. -Направете се, че сте ме питали нещо, и си тръгнете. След пет минути ще се видим в училището на сина ми, втората улица вдясно. Кажете на пазача, че имате среща с мен, ще ви чакам в залата за игри.
Данглар освободи меката си ръка и се отдалечи. Комисарят го видя да завива зад ъгъла.
В училището заместникът му го чакаше, седнал на детско столче от синя пластмаса, заобиколен от топки, книги, кубчета и кукленски сервизчета. Седнал така, на трийсет сантиметра от пода, Данглар му се сто-
258
ри нелеп. Нямаше обаче друг избор, освен да седне до него на столче със същата височина, но червено.
- Изненадан ли сте, че не съм в ноктите на Канадската кралска жандармерия?
- Признавам, че да.
- Разочарован? Разтревожен?
Данглар го изгледа, без да отговори. Този плешив и бял като гипс тип, от който излизаше гласът на Адамсберг, направо му взимаше акъла. Най-малкото момче на капитана местеше поглед от баща си към странния мъж с бежов костюм.
- Ще ви разказа една нова история, Данглар. Но ще направите по-добре, ако отпратите сина си с някоя книга. Историята е доста кървава.
Данглар отпрати детето, като му прошепна нещо на ухото, без да откъсва поглед от А дамсберг.
- Става дума за един малък филм на ужасите, капитане. Или за клопка, ако предпочитате. Но може би вече сте в течение?
- Чета вестници - предпазливо каза Данглар, опитвайки се да улови втренчения поглед на комисаря. -Четох за обвиненията срещу вас и за бягството ви.
- Значи нищо повече не знаете? Все едно сте най-обикновен гражданин?
- Горе-долу.
- Ще ви запозная с обстоятелствата, капитане - каза Адамсберг и придърпа столчето си към Данглар.
Докато разказваше, без да изпуска и най-малката подробност, проследявайки събитията от първата си среща с главния суперинтендант до престоя си у Базил, Адамсберг наблюдаваше изражението на капитана. Но на лицето на Данглар се изписваше само тревога, съсредоточено внимание и понякога учудване.