- Дайте ми ги тези две минути, преди да натиснете. Бил сте юрист, би трябвало да изслушвате свидетелите и на двете страни.
- Две минути с убиец? Много искате от мен, Адамсберг.
- Не съм убил онова момиче.
- „Всички така казват“, нали?
- Но не всички имат къртица в екипа си. Някой е влизал в дома ми преди вашето посещение. Използвал е ключа, който държа в Бригадата. Някой е чел досиетата за съдията и се е интересувал от тях още преди първото ми пътуване.
Вкопчен в съмнителния си разказ, Адамсберг говореше бързо, съзнавайки, че Брезийон ще му остави малко време и че трябва да го убеди от самото начало. Но тъй като този ритъм на говорене не му прилягаше, той се блъскаше в думите, както бегачът се спъва в появилите се изневиделица на пистата камъни.
- Някой е знаел, че минавам по онази пътека. Знаел е, че имам приятелка там. Някой я е убил по маниера на съдията и е сложил отпечатъците ми на колана, който е оставил на земята, а не във водата. Прекалено много улики, господин дивизионен комисар. Пре-
272
калено пълно досие, без никакви светлосенки. Виждали ли сте досега подобно?
- Или такава е жалката истина. Била ви е приятелка, отпечатъците са ваши, пиянството е ваше. Както и пътеката, както и мисълта за съдията, от която сте обсебен.
- Не съм обсебен, съдията трябва да бъде разследван от полицията.
- Според вас. Но кой е казал, че не сте болен, Адамсберг? Трябва ли да ви напомням за случая с фавр? А най-лошото от всичко и което показва колко сте объркан е, че сте изтрил от паметта си вечерта на убийството.
- Откъде знаят за това? - попита Адамсберг, като се наведе към Брезийон. - Само Данглар беше в течение, а той не е казал на никого. Откъде са узнали?
Брезийон сбърчи чело и отпусна възела на вратовръзката си.
- Само едно друго лице може да е знаело, че съм загубил паметта си - продължи Адамсберг, използвайки фразата на заместника си. - Онова, което ми я е отнело. Ето доказателството, че не съм бил сам в тази афера и на тази пътека.
Брезийон тежко се надигна, изрови цигара от един от рафтовете и отново седна. Белег за наличие на интерес, за временна забрава на алармения звънец.
- Брат ми също бе загубил паметта си, както и всички арестувани след престъпленията на съдията. Четохте досиетата, нали?
Дивизионният кимна и запали дебела цигара без филтър, подобна на тези, които пушеше Клемантин.
- Доказателство?
- Никакво.
- Всичко, с което разполагате, за да се защитите, е съдия, мъртъв от шестнайсет години.
- Съдия и негов последовател.
- Фантасмагории.
273
- фантасмагориите заслужават да им се хвърли един поглед. В тях има нещо поетично - рече Адамсберг.
Да подходи откъм тази страна. Дали един поет натиска алармения бутон без колебание?
Брезийон, който сега се бе отпуснал в голямото си кресло, издуха дима и направи гримаса.
- Канадската кралска жандармерия - каза той замислено. - Не харесвам този начин на действие, Адамсберг. Повикаха ви, за да помогнете, и аз им повярвах. Не обичам да ме лъжат и да поставят клопки на моите хора. Абсолютно незаконен метод. Легалите ме измами.
Гордостта и професионалната принципност на Брезийон, накърнени от капана на главния суперинтендант. Адамсберг не бе предвидил този благоприятен елемент.
- Разбира се - добави Брезийон, - Легалите ме увери, че е открил уликите по-късно.
- Не е вярно. Вече ги бе включил в досието ми.
- Крайно нелоялно - презрително изрече Брезийон. - Обаче вие сте избягали от правосъдието, а аз не очаквам подобно поведение от моите комисари.
- Не съм бягал от правосъдието, защото то не беше задвижено. Нямаше предявено обвинение, никой не ми прочете правата. Все още бях свободен.
- Юридически това е така.
- Бях свободен да ми е писнало, свободен да им нямам доверие и да си тръгна.
- Гримиран и с фалшиви документи, господин комисар.
- Да го наречем необходимост - импровизира Адамсберг. - Игра.
- Често ли си играете с Ретанкур?
Адамсберг замълча, в съзнанието му изплува смущаващият образ на „ръкопашния бой“.
- Тя само стриктно изпълни охранителната мисия, която й възложихте.
274
Брезийон изгаси фаса си с палец. Баща тенекеджия и майка гладачка, предположи Адамсберг, като родителите на Данглар. Произход, който не се отрича въпреки кадифето на креслата, нещо като знак за благородство, което човек носи на бутониерата си и почита чрез избора на марката цигари и грубото движение на палеца.
- Какво очаквате от мен, Адамсберг? - подхвана дивизионният комисар, като потърка пръста си. - Да ви повярвам? Твърде много улики има срещу вас. Посещението в дома ви е една малка точка във ваша полза. Както и фактът, че Легалите е бил в течение на амнезията ви. Две точки, но миниатюрни.